ВАНЯ САВКОВА, "Свободна Европа"

На 10 октомври Хан Канг получи Нобелова награда за литература. В съобщението на Нобеловия комитет се казва, че Канг получава отличието "за своята прочувствена поетична проза, която се занимава с историческите травми и разкрива крехкостта на човешкия живот".

Писателката обаче отказа да празнува наградата си и да даде пресконференция. Първоначално тя се е съгласила, разказва баща й пред изданието The Korea Herald, но впоследствие променя решението си.

Тя отказва да участва в "триумфална пресконференция" на фона на войните, които се водят в Украйна и в Ивицата Газа. Канг дава само един публичен коментар, ден след огласяването на наградата, пред Нобеловия комитет. Казва, че е била "изненадана и много поласкана".

Хан Канг е първата азиатка, която получава Нобеловата награда за литература и третият лауреат на Нобелова награда от Южна Корея досега.

Тя е на 53 години. Пише поезия и проза. На българската публика е най-известна с романа си "Вегетарианката" на издателство "Ентусиаст". Няколко дни след обявяването на Канг като носител на Нобелова награда за литература от издателството казаха, че тиражът на романа е изчерпан.

През 2016 г. Канг спечели и международната награда "Букър" за романа си "Вегетарианката".

Той е и първият й роман, преведен на английски език. В него писателката разказва за една доста обикновена и дори скучна жена, която радикално променя живота си, след като става вегетарианка. Това решение е провокирано от нейните сънища – натрапчиви кошмари, които я докарват до лудост. Нейното решение да стане вегетарианка обаче преобръща целия ѝ живот, както и този на семейството й.

"За първи път тя ясно осъзна колко голяма част от живота си е прекарала със съпруга си. Беше период от време, напълно лишен от щастие и спонтанност. Време, което досега беше успявала да преживее само като използваше и последния резерв от постоянство и внимание. Всичко си беше причинила сама", гласи един кратък откъс от книгата.

Канг е родена през 1970 г. в град Куанджу, Южна Корея. На деветгодишна възраст се мести със семейството си в Сеул. Тогава баща й се отказва от преподавателската си дейност, за да се посвети на писателската си кариера. Брат й също е писател.

Хан Канг учи корейска литература в университета Yonsei. Литературния си дебют прави с пет стихотворения, публикувани в списание "Литература и общество" през 1993 г. През следващата година започва кариерата си на романист, а дебютният ѝ роман "Червена котва" печели пролетния литературен конкурс Shinmun.

Авторка е на книгите "Черен елен" (1998), "Плодовете на моята жена" (2000), "Студените ти ръце" (2002), "Вегетарианката" (2007), "Бой с дишане" (2010), "Гръцки уроци" (2011), "Огнен саламандър" (2012), "Човешки актове" (2014), "Бялата книга" (2016). В последната от тях пише: "Съвестта, най-ужасяващото нещо на света".

Освен на писането, Канг посвещава живота си и на изкуството и музиката.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Чистата съвест е най-добрата възглавница.”

Хенрик Ибсен, норвежки драматург, роден на 20 март преди 197 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...