Писателят Владимир Зарев беше интервюиран от Дарина Маринова от БНР. Ето какво заяви той:

 

“В такива времена на пандемия четенето е изключително важно. Книгите са ме спасявали от много беди, които са ме връхлитали в този живот. От несвободата, от прекаления битовизъм, от скуката, от много силни сърдечни болки, които съм изпитвал, когато съм се разделял с любими хора. 

Моят съвет е хората наистина да четат, защото книгата е един духовен прекрасен приятел. Книгите правят живота ни по-богат, по-сложен, по-смислен и бих казал по-безкраен.

Разумът е тази прекрасна и привидно светла сила, която обаче разрушава със своя егоизъм. Със своята истерична алчност разумът разрушава средата, разрушава света, който го е създал. Ние рушим природата, унищожаваме я, обезсилваме я и това продължава от години. И очевидно за всичко това ние трябва да си платим. Този Covid-19 е едно голямо предупреждение за целия свят, защото тази напаст Божия, тази зараза посегна на целия свят. Тя просто обля света и го изпълни със страх. Надявам се хората да започнат да размислят върху това какво представляваме ние. 

Съвременната система на безкраен либерализъм и на тотално обгръщане на нещата в света създаде т.нар. "глобален човек". Глобалният човек не трябва да има родина, трябва да бъде под средно интелигентен, да може да прави нещо добре, да бъде един добър работник. Но най-важното качество на глобалния човек е да консумира, да консумира и да консумира. Пазарната икономика е добре, когато се развива всяка година с 5% повече. Но това докъде ще доведе? Това е невъзможно – земята има определени ресурси! Това са важни въпроси, върху които, ако човечеството не се замисли, ще патим много.

Свободата е наистина едно много красиво, много светло, и изключително важно чувство – едно от най-важните чувства, които човек може да изпитва изобщо. Аз дълбоко вярвам, че свободата е духовно усещане, че тя също така е форма на различие. Колкото по-различен е един човек, толкова по-свободен е той. Обичам да казвам, че лудият е опасно свободен, докато мъртвият е абсолютно свободен. Това различие е вътрешно чувство, затова, според мен, свободата е това, което всеки човек може да създаде за себе си. Някой може да е в затвора и да се чувства свободен, а друг да има цялата свобода на парите... и въпреки това да се чувства притеснен, смазан и неосъществен. 

Трябва да се замислим върху това какво представлява човешката свобода. По какъв начин да я поддържаме жива у себе си? Защото свободата не е само това човек да може да ходи по улицата или да пътува. Свободата е и нещо друго. Книгата, четенето може да спаси много хора от това бедствие на страха, на този затвор, в който сме принудени да живеем в момента.

В последния си роман "Чудовището" аз развивам тезата, че най-вероятно Антихристът вече е слязъл на земята. Той може да не е определен човек, личност, а може да е явление. Според мен това обсебващо ни страшно явление е интернет. Може ли човек да има 1000 приятели? Освен това интернет ни пречи да общуваме. Влезте в метрото, в трамвай, на погребение, в ресторант... 50-60% от хората са се вторачили в своите джиесеми и... чатят. Защото е много по-лесно да отхвърлиш някого, когото не виждаш, във виртуалния свят, отколкото когато си пред него. Казват, че интернетът е безкрайно познание. Но познанието, то също е свързано с човешките емоции. Когато човек познава истински, той емоционално е свързан с това, което научава. Това откритие е безкрайно красив духовен акт. Докато това, което намираме в интернет, е информация – нещо сдъфкано и елементарно – крайно недостатъчно, за да се каже, че сме опознали нещо реално. 

Въпреки своето убеждение, че особено младите хора започват да живеят в един нереален виртуален свят, но въпреки това интернет може би спасява в момента човечеството, спасява връзките между нас, човешката ни жизненост, желанието ни да общуваме. Нещата са двойствени...”

Звуковият файл на интервюто тук

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 124 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.