БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

„И аз сляох“ е вероятно последният роман на Владимир Зарев. Поне така твърди, но и най-важният, най-съкровеният, обобщението на неговия духовен опит. И сигурно негово завещание. Тестамент.

Има нещо симптоматично в това големите писатели рано или късно да стигат до темата за Христос, за Богочовека, който на кръста изкупва човешките грехове, явявайки се връзка между този и другия свят, между живота на земята и неговия Отец.

„И аз слязох“ влиза в интересна връзка с други значими творби на българската проза – „Йешуа“ на Александър Томов, „Светлина на човеци“ на Филип Димитров, „Лазар и Исус““ на Емилиян Станев… А дори и с такива образци на световната литература като биографията на Исус, написана от Пол Джонсън…

Зарев стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието, натруфените сравнения и тромавия слог, акцентирайки на най-важното – на същността на мисията и подвига на Исус Христос, който, за да се възвиси, първо трябва да слезе от кръста, да страда и да помага на човеците и след като се раздели с човешката си същност, да се възнесе при своя Отец с ясното съзнание за изпълнен дълг.

Писателят ревниво лансира своята версия за живота на Спасителя, отделяйки и 15 години на неговото странстване до Тибет, но няма никакво намерение да вкарва допълнителни нюанси, с които изобилстват някои от т.н. неканонични евангелиета…

Той се придържа към меродавния сакрален наратив, създавайки своя версия на Исусовия подвиг, в който преимущество има състраданието, любовта, лечението, убеждението чрез проповед и несъпротивление срещу злото с насилие….

Отделно ми допада подходът му към основните женски персонажи – майка Мария и особено Мария Магдалена, създадени с потресаваща простота и евангелска обич. Докато примерно Пилат Понтий е по-красив от екранната му версия на Христо Шопов в „Страстите Христови“ на Мел Гибсън.

Разказвайки непосредствено и убедително, само на 172 страници своята версия на може би най-известната сага в историята на човечеството, Зарев доказва, че е на висотата на очакваното от него ниво на развитие, поднасяйки увлекателно, поучително и ярко четиво, завършено за Рождество, а появило се на пазара за Възкресение Христово…

С „И аз слязох“ Владимир Зарев отправя най-важното послание в своя творчески и жизнен път, сведено до това да се обичаме, да си прощаваме греховете и да се борим със злото в името на съвършенството и просперитета.

Какво по-важно и необходимо напътствие от това?

Владимир Зарев, „И аз слязох“, 2025, 172 стр., роман, „Хермес“, редактор Валентин Георгиев