ИЛИЯ ВЪЛКОВ, в. „СЕГА“

Павел Балев е един от най-успешните и признати отвъд пределите на страната ни български диригенти през последните две десетилетия. Дебютира на 18-годишна възраст. От дълги години работи в Германия. От 2007 г. ръководи като главен диригент Филхармонията в Баден-Баден, както и Международната академия "Карл Флеш" в сътрудничество с концертмайсторите на Берлинската филхармония. Балев е човекът, който направи изключително много да чуем в България известния баритон Томас Хемпсън. Въпреки че концертът на 14 декември се отложи заради заболяване на певеца, той направи почти невъзможното и Хемпсън ще пее в София на 16 май 2018 г. 

-------

Казват, че скулпторите израстват с времето. Колкото повече растеш на години, толкова си по-добър. Причината е, че скулпторите с годините изучават изкуството да "отнемат" от камъка или метала. Може ли да се каже същото и за диригента?

- Вероятно имате предвид опита и произлизащата от това ефективност при работа... Да, това е така - след 40-ата си година един диригент започва да говори на "ти" с професията, защото с годините овладява все по-добре тънкостите и детайлите, необходими в ежедневната работа с оркестър. Трябва време - за натрупване на репертоар, практически познания, житейски опит, репетиционна техника, психологичен подход при работата с толкова много и толкова различни личности и т.н. С годините диригентите, които са усвоили тези неща, успяват да водят и убеждават оркестрите по-лесно... Тогава музикантите в оркестъра се доверяват на диригента и репетициите преминават леко и доставят удоволствие. 

Кои са компромисите, които един музикант трябва да направи, за да се включи в колективната душа на филхармонията?

- Да се лиши доброволно от личен почерк и стил при свирене на музика в оркестър.

А кои са компромисите за диригента? Вие изнасяте концерти със световни изпълнители. Как постигате баланса между солиста и оркестъра, за да се превърнат в едно цяло?

- Звуковият баланс се постига с техника и репетиционна работа. Балансът на цялото при работа със солисти се постига чрез способността от лишаване от личния артистичен егоизъм, с идеята и мисълта за истинско акомпаниране, което изисква от диригента да се постави доброволно в услуга на солиста.

Какво е предизвикателството да бъдеш част от една културна институция на 160 години?

- За мен това не е предизвикателство, а дълг, служене, непрекъснато поемане на отговорност. Моята дейност сравнявам с елемент от пъзел, който запълва временното пространство в общата 160-годишна историческа и артистична картина. Аз обичам задълженията си към моята културна институция в Баден-Баден и се гордея със 70% повишаване на броя на абонатите от града.

Може ли да се търси модерност в класическата музика - композитори и автори, които в определени периоди са забравени, а в други - отново открити?

- Да, такива са били случаите през ХІХ век с Бах или Хайдн. Те са били абсолютно забравени - малко композитори от онази епоха са можели да ги оценят... Сега това се случва например с Онегер или Хиндемит - в момента почти не се изпълняват. Пиер Булез е идвал на мой концерт с музика от Онегер, държейки в ръка партитура на композитора, и ми е разказвал, че през 60-те години във Франция Онегер се е изпълнявал много повече от Бетовен. Сега е обратното.

Какви добри практики може да споделите в поддържането на интереса към класическата музика? Тя може ли да бъде част от съвременните разбирания за масова култура?

- Не, класическата музика не може да бъде в момента част от масова култура! Тенденциите в Европа са други, за съжаление... Но в Азия има много млади хора, които обичат класическа музика. Това е прекрасно. Провеждам целенасочено много често официални разговори, беседи, правя въвеждащи лектории преди всеки симфоничен концерт. Това помага, създава натрупвания.

А как едно малко германско градче като Баден-Баден поддържа жив културния живот? Само с пари ли става?

- Не само, разбира се: с осъзнаване на традицията, на духовното наследство, завещано ни от големите личности, живели и работили в този прекрасен град. За тази обществена сетивност и съзнание трябва особено ние, музикантите, да положим най-големи усилия.

Какво е усещането да сте на диригентския пулт редом до звезди като Едита Груберова, Анна Нетребко, Томас Хемпсън?

- Позволете ми да изтъкна на първо място нашата изключителна Красимира Стоянова, както и да прибавя Диана Дамрау. Работата с тези големи музикални личности е преди всичко огромна отговорност, но също така и невероятна наслада за мен!

Вие дебютирате на сцената на Виенската държавна опера през сезон 2016/2017 година. Какви са впечатленията Ви от симфоничния оркестър на Щатсoперa Виена?

- "Любовен еликсир" от Гаетано Доницети беше заглавието, а сред изпълнителите бяха Брин Терфел и Аида Гарифулина. Работата с Оркестъра на Виенската щатсопера беше най-вълнуващото ми преживяване, истинско и незабравимо удоволствие, най-високата кулминация за всичките ми диригентски години. Тук е мястото да отбележа, че получих нова покана от Виенската опера. Приемам с радост този факт като потвърждение за успешния дебют.

Преди време в интервю за нашия вестник режисьорът Галин Стоев сподели, че театърът трябва да се учи в училище. Как помага класическата музика за формиране на светогледа на децата?

- Класическата музика създава усет за красота и изгражда естетически вкус. Освен това чрез изучаването на музика младите хора се учат да се трудят, а това е изключително важно и хубаво.

Как ви изглежда отвън класическата музика в България? Успяваме ли да поддържаме темповете си на едно световно ниво?

- Категорично не успяваме. Напротив, от година на година загубваме все повече от малкото, което ни е останало.

Защо?

- Липсва интерес, липсват широко музикално образование, традиция, наследственост, политическа воля и желание за поддръжка и израстване на националното ни културно самосъзнание, стъпващо на многовековните европейски традиции. За огромно мое съжаление констатирам, че държави например като Тайван или Сингапур отдавна са ни изпреварили не само в икономическо, но и в културно отношение. Техните оркестри се развиват по-бързо и по-успешно от нашите... Музикантите свирят с огромно желание и безкрайна воля за усъвършенстване. Правейки сравнение, се натъжавам.

Тогава политическият и социален образ на България отвън как изглежда?

- Безличен и безинтересен! Изоставаме все повече, блъскайки се сами грубо от една политическа крайност в друга. Без дългосрочна цел и стратегия, без самочувствие на международния подиум.

Има една мисъл, която се приписва на Моцарт, според когото музиката е тишината между нотите. А за Вас какво е тишината?

- По-разбираемо е, когато се твърди: "Тишината, т.е. паузата между нотите, също е музика". Почти съм сигурен, че това е правилният цитат... Разбрах какъв е смисълът на въпроса, затова отговарям по този начин: Тя е това, от което музиката има нужда. Музиката и тишината се допълват непрекъснато.