„Метроном” на БНР ще излъчи директно концерта на световноизвестна българска оперна певица Веселина Кацарова. Той ще се състои днес, 14 януари, от 19 ч. в зала „България“. Билетите отдавна са се свършили. Концертът е с мотото „Сила и дух“.  Гост диригент на Софийската филхармония е Павел Балев.

Ето кои арии и сцени от опери ще изпълни оперната дива:

 Жорж Бизе – „Кармен” – Хор и сцена, речитатив, хабанера;

 Джоакино Росини – „Италианката в Алжир” – Хор, речитатив и рондо на Изабела;

 Амброаз Тома – Увертюра към операта „Раймонд”;

Камий Сен Санс – „Самсон и Далила” – Ария на Далила;

 Джузепе Верди – „Дон Карлос” – Хор и сцена, Ария на принцеса Еболи (Песен на воала);

Пьотр Илич Чайковски – „Евгени Онегин” – Валс;

Пьотр Илич Чайковски – „Орлеанската дева” – Ария на Йоанна;

Николай Римски Корсаков – „Снежанка” – Танц на акробатите;

Модест Мусогски – „Хованщина” – Ария на Марфа;

Руджиеро Леонкавало – „Палячи” – Хор;

Франческо Чилеа – „Адриана Лекуврьор” – Ария на принцеса де Буйон.

ВЕСЕЛИНА КАЦАРОВА e родена в Стара Загора. На четиригодишна възраст започва музикалния си път с уроци по пиано. На 14 години вече учи в Музикалната гимназия „Христина Морфова“. От 1984 се занимава с пеене. Завършва и обучението си по пиано, след което е приета в Музикалната Академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където изучава пеене в класа на Реса Колева. Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта „Кармен“ на Жорж Бизе. През 1988 г. прочутият диригент Херберт фон Караян я открива за световната сцена и я кани да се присъедини към Виенската Щатсопера. Завършва образованието си през 1989 година и получава двугодишен договор в операта в Цюрих. През 1991 участва в Залцбургския музикален фестивал (Salzburger Festspiele).

Тласък на кариерата й дава участието в Залцбургския музикален фестивал от 1992 година, когато замества Мерилин Хорн в ролята на Танкред от едноименната опера. След това участие българката печели вниманието на публиката и получава роли в Лондон, Мюнхен, Залцбург, Флоренция, Цюрих, Париж, Ню Йорк, Чикаго и пр.

Наред с галерията от над 50 главни роли на сцена, Веселина Кацарова има активна звукозаписна дейност.

Миналата година (2015) съвместно с изключителния диригент Павел Балев Веселина Кацарова записва диск „Руски арии”, който предизвиква бурни и ласкави отзиви от страна и на публиката, и на критиката.

Веселина Кацарова е прочута освен с впечатляващия си глас и с изключителното си сценично присъствие – тя с лекота влиза в коренно различни персонажи, които изгражда с най-висок професионализъм, артистична игра и обаятелна харизма като ги прави цялостни, правдоподобни и незабравими.

Днес тя е една от българските оперни певици с много успешна световна кариера. Записала е 23 опери сред които „Проклятието на Фауст“ на Берлиоз, „Орфей и Евридика“ на Глук, „Алчина“ на Хендел, опери на Моцарт и Росини както  и 19 други диска. Сред наградите са Echo за класическа музика за 2003, Камерзенгерин на Баварската държавна опера (2005), Камернзенгерин на Виенската държавна опера (2010)... Телевизионните канали ARTE и 3 Sat ORF правят филми-портрети за нея, а през 2008 година Дойче Веле заснема филм за нея и България.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

 „По-лошо от материалното робство е духовното робство.“

Хайнрих Хайне, германски поет, роден на 13 декември преди 228 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков