НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Днес има една новина, която би трябвало да е номер едно.

Според официалната статистика в края на 2019 година България е паднала под седем милиона души. Вече сме шест милиона деветстотин и еди-колко си хиляди. Тъжно, нали? Много тъжно.

Няма да кажа, че преди трийсетина години бяхме близо девет милиона.

Няма да кажа, че постигнахме този печален рекорд днес без пандемии, вируси, циклони и цунами.

Няма да кажа и кой е виновен, защото летописният списък с дежурните заподозрени трябва да започне от Византия, да мине през Истанбул, Берлин и Москва и да спре до Полски Тръмбеш, Правец и Банкя.

Това за Полски Тръмбеш го написах, без да искам.

По-малко от седем милиона сме, а бяхме близо девет. Това е тъжната новина номер едно.

И защото наближава Великден, си мисля, че няма да е лошо да се направи една онлайн вечерна проверка, на която всеки в дома си да вика имената на близките си, които отлетяха от Родината.

Кой знае - така току виж пак тръгнем нагоре.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...