ДАВИД ЕЛ, DW

Когато Абид Раджа бил още малко момче, в къщата на родителите му имало една-единствена книга: Коранът. И така, докато един ден момчето не прекрачило прага на една библиотека в Осло, която разкрила пред него изцяло нов свят. Вече като младеж Раджа четял романите на норвежко-уелския писател Роалд Дал, както и юридически текстове. Записал да следва право, преборил се за стипендия в Оксфорд и след дипломирането си станал адвокат. На 24 януари 2020 година неговата кариера достига нов връх: на този ден синът на пакистански имигранти в Норвегия става вторият в историята на тази страна министър-мюсюлманин.

Абид Раджа зае едно от овакантените места в кабинета, след като дясната Партия на прогреса напусна управляващата коалиция и министър-председателката Ерна Солберг се оказа начело на правителство на малцинството. Ремонтът на кабинета дойде в тежки времена за кабинета, чиято популярност спадна значително заради отношението му към норвежките граждани, заминали да се сражават за „Ислямска държава“. Досега правителството разрешаваше само на непридружавани деца с норвежки паспорт да се завръщат в страната, но миналия месец от Осло признаха, че са разрешили в Норвегия да се завърне и една 29-годишна майка с двете си деца. Едното от тях се нуждаело от спешна лекарска помощ. Говори се, че именно Абид Раджа се е застъпил да бъде оказана помощ на майката и децата.

Човек с впечатляващ характер

Пред ДВ журналистът Томас Спенс определя 44-годишния политик като човек с впечатляващ характер и много интересна лична история. Абид Раджа е израснал в бедно семейство с още трима братя и сестри. Бащата - обикновен работник - имал строги разбирания и нерядко прибягвал до физически наказания.

Службата за закрила на децата в Норвегия извела Раджа от семейството и той бил настанен в детски дом, където опознал и други деца от проблемни семейства. Дори самият той имал проблеми със закона. „Самият Раджа признава, че много пъти е бил на косъм от това да се превърне в убиец“, казва журналистът Спенс.

Но той успява да се измъкне от тези среди. Средното училище завършва с добър успех, след което се записва в Университета на Осло. Там се запознава и със студентката по психология Надя Анзар. „Неписаните закони на мюсюлманската общност са изисквали семейството на Раджа да даде благословията си за тази връзка, за да имат право двамата млади да се срещат. И тъй като такава благословия липсвала, двамата се срещали тайно в един ресторант за бързо хранене в покрайнините на Осло. Там те се чувствали в безопасност. Междувременно Раджа и Анзар са женени и имат три деца.

В следването си Раджа също постига успехи: той става първият норвежец с миграционен произход, който е изпратен от университета в Осло да специализира за 1 година в Оксфорд. Следването по право променя и отношението му към ислямската религия: за първи път той поставя под съмнение консервативните нагласи в семейството на своите родители и започва да се застъпва за свободни джамии и равноправието на представителите на двата пола. Днес Раджа се определя като умерен мюсюлманин.

Амбициите му не спират дотук

След дипломирането си Раджа става адвокат, а през 2013 година е избран за депутат в норвежкия парламент от листата на Либералната партия. Той се издига до заместник-председател на либералната фракция, става и един от заместник-председателите на парламента. А през януари тази година е избран за министър по въпросите на културата и равнопоставеността. По думите на Спенс, Абид Раджа не смята да спре дотук: „Той изобщо не крие, че иска да са изкачи до върха".

И никак не е изключено някой ден Раджа да се превърне в заплаха и за лидерката на неговата партия Трине Скай Гранде.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...