Народът ни си е такъв - обича да върви сред силните на деня

Детайли
Хайд парк;

НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Чета едни мемоари. В началото става дума за времето около 9.IX.1944 г.

Авторът е бил партизанин. Разказва за населени места, в където местните хора масово издават партизаните, ранените, ятаците, които жандармерията, полицията, войската, ловните дружини ги арестуват (изтезават, избиват, понякога им отрязват главите и ги хвърлят насред мегданите)..

На самия този ден (девети септември) в същите тези населени места, когато партизаните се спускат от планината, местните хора се стичат масово, приветстват ги, прегръщат ги, закичват ги с цветя.

Неволно си помислих - тези местни хора с масовото си поведение в двата случая едни и същи ли са били?

Или голяма част от народа ни си е такъв - обича да върви сред силните на деня.

Представям си колко много противници на сегашната власт ще има когато тя падне. Сигурно няма да се намери един, който да я брани и всички ще се изкарват активни борци срещу нея. Нищо, че десет години я избираха да ги управлява.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...
09-inhalatori-bg-norditalia-hi-neb
Vasil
maluktriag

Най-четени

Последни

ЕДНО КЪМ ЕДНО

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

Нашата гледна точка

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Вашата гледна точка

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...