DW

Ако човек чете румънските вестници от 11 ноември 1989, може да остане с впечатлението, че в света не се е случило нищо извънредно - с изключение на "забележителния доклад на другаря Николае Чаушеску на разширеното пленарно заседание на Централния комитет на Румънската комунистическа партия", както пише партийният орган "Scinteia" ("Искра").

Там се хвали румънският държавен и партиен ръководител за "брилянтната програма за труд и за революционната борба на целия народ", както и за "отличното изпълнение на икономическите задачи". Това, което се случва в тези дни на 1 500 км северозападно от Букурещ, в разделения Берлин, не се споменава с нито една дума. За сметка на това социализмът е определен като "път на свободното, независимо развитие на народите".

България: радостта е умерена

И в България радостта от падането на Стената е умерена: вестник "Работническо дело", печатният орган на Българската комунистическа партия, отделя внимание само на тридневния пленум на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и изброява членове на Централния комитет, които са били освободени по "дисциплинарни причини".

В броя от 10 ноември 1989-та година се споменава за новите правила за пътуване между двете чести на Германия, но авторът на текста изрично цитира думите на члена на Политбюро Гюнтер Шабовски: с това, че "стената" вече е проходима, но това не означавало, че тя ще бъде премахната. Думата "стена" е поставена в кавички, като че ли никога не е съществувала, или е била подвеждащо понятие.  За социалистическото партийно ръководство Стената е "защитен вал".

Кратък коментар за събитията в Берлин публикува на 14 ноември 1989 година вестник "Труд" - печатният орган на профсъюзите. Авторът Драгомир Драганов предрича, че „оттук нататък ще се говори много повече за разделението, отколкото досега".  И наистина: днес - 30 години след падането на Стената - в Германия продължава да се говори за различията между Източна и Западна Германия. По-нататък авторът пише: "В ГДР бяха постигнати значителни социални придобивки, които сега (т.е. след падането на Стената) не бива да се изоставят".

Радост в Хърватия и в Полша

В Хърватия пресата е направо еуфорична. Най-тиражният вестник "Вечерни лист" разказва на цели четири страници за събитията в Берлин. Снимката на един мъж, застанал на Стената с чук в ръка, гласи: "Като че ли в тези удари с чук се крие целият гняв, натрупан в годините, прекарани отвъд Стената". Вестникът отбелязва и това, че  Берлин цари "карнавално настроение". С леко саркастичен тон "Вечерни лист" цитира бившия държавен ръководител Ерих Хонекер, който едва в началото на 1989 година казал, че Стената ще продължи да стои и след сто години.

Друга статия в същия брой твърди, че Кремъл предварително е знаел за събитията, тъй като заместникът на Хонекер - Егон Кренц, се е срещал с Михаил Горбачов в началото на ноември и сигурно го е запознал с плановете си. В броя си от 10 ноември 1989-та хърватският вестник не допуска, че може да става дума за спонтанен и  непредвидим обрат в политическите събития.

Незабавни реакции в Полша и в Съветския съюз

Полската "Газета виборча" излиза със заглавието "Европа без стена" и пише "Никой не знае какви последствия ще има фактическото премахване на Берлинската стена. Въпреки това: вече се случи нещо необратимо: вече не се стреля по хора. В Берлин, в сърцето на Европа, в битката на свободата срещу телените заграждения, победи свободата".

"Граничните служители само наблюдаваха как множеството хора се качват по Стената и сядат върху нея - на Стената, където всяка година бяха убивани много хора, направили опит за бягство", описва събитията унгарският вестник "Nepszava" ("Народен глас"). "Берлин празнува", пише вестник "Nepszabadsag" ("Народна свобода") и в своята статия от Берлин нарича Стената "Символ на миналото".

И пресата в Съветския съюз отбелязва актуалните събития в Берлин. Вестник "Известия" пише още на 10 ноември 1989 за "драматичните дни" в ГДР. Подробна информация има и за речта на Егон Кренц и за новите правила за пътуване в чужбина.

"Нойес Дойчланд" за събитията в ГДР

А как изглеждат нещата в самата ГДР? Там пресата се опитва да омаловажи събитията и дори да ги представи в лъжлива светлина. За актуалната ситуация виновен бил Западът, пише вестник "Нойес Дойчланд", централният орган на Германската единна социалистическа партия. Той цитира Руди Митаг, заместник-министъра на държавната сигурност, който говори за "неприкрита намеса на политици и медии от ФРГ в нашите работи".

"Техните арогантни и реваншистки искания допринасят значително за изострянето и нажежаването на ситуацията у нас". Вестникът цитира и слово на говорителя на съветското външно министерство Генадий Герасимов, че границата не е изчезнала, макар някои западни коментари да се опитват да създадат тази представа. Герасимов припомня думите на Егон Кренц, че държавната граница на ГДР не е създадена, за да възпрепятства контактите между хората.

Вместо да пише за събитията около Стената, "Нойес Дойчланд" се фокусира върху срещата между Йоханес Рау, тогава заместник-председател на Германската социалдемократическа партия ( ГСДП) и министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия, и Егон Кренц, в която генералният секретар на ГЕСП информира своя западногермански колега за "последователните стъпки за обновяване в политиката, икономиката и обществото". Целта била да се постигне обновление, което да отговаря на интересите и потребностите на народа - социализмът трябвало да стане по-привлекателен за всеки гражданин.

Членът на Централния комитет Курт Хагер все пак е цитиран със следните самокритични думи: "Трябва да кажа и това, че явно много съм се отдалечил  от фактическия, от реалния делничен живот, от онова, което се случва в предприятията или в магазините". Вестникът представя събитията около Стената единствено с една малка снимка и със заглавието "Оживление по граничните пунктове". Думата е дадена и на някои обикновени хора от улицата: "Страхотно нещо! Тази вечер пак ще се върнем обратно", казва един минувач. Друг отговаря: "Улиците не изглеждат по-различно от тези в Източен Берлин. Да - магазините са по-пъстри, асортиментът е впечатляващ, но у дома съм си от другата страна. Там е работата ми, имам хубаво жилище, както и място в детската градина за Никол".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 125 години

Анкета

Хареса ли ви концертът на Соня Йончева и Пласидо Доминго в София?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Майер Лански – ангелът с мръсно лице

 

Интерпретацията, която прави Харви Кайтел на Майер Лански е модерна класика, която трябва да се изучава като образец на актьорско майсторство в киноучилищата.

В "Заповед за арест. Как станах враг номер едно на Путин" се оглежда България на ББ

 

"Горещо я препоръчвам на всички – и на русофили, и на русофоби; и на разумно мислещи, и на изначално предубедени; и на силно ангажирани, и на напълно безразлични; и на много информирани, и на малко знаещи" - ревю на Николай Слатински

Дуилиу Замфиреску, за когото изкуството не бива да репродуцира действителността

 

Трилогията на класика представя и участието на северната ни съседка в Руско- турската война от 1877- 1878 г.