Ако човек чете румънските вестници от 11 ноември 1989, може да остане с впечатлението, че в света не се е случило нищо извънредно - с изключение на "забележителния доклад на другаря Николае Чаушеску на разширеното пленарно заседание на Централния комитет на Румънската комунистическа партия", както пише партийният орган "Scinteia" ("Искра").
Там се хвали румънският държавен и партиен ръководител за "брилянтната програма за труд и за революционната борба на целия народ", както и за "отличното изпълнение на икономическите задачи". Това, което се случва в тези дни на 1 500 км северозападно от Букурещ, в разделения Берлин, не се споменава с нито една дума. За сметка на това социализмът е определен като "път на свободното, независимо развитие на народите".
България: радостта е умерена
И в България радостта от падането на Стената е умерена: вестник "Работническо дело", печатният орган на Българската комунистическа партия, отделя внимание само на тридневния пленум на Германската единна социалистическа партия (ГЕСП) и изброява членове на Централния комитет, които са били освободени по "дисциплинарни причини".
В броя от 10 ноември 1989-та година се споменава за новите правила за пътуване между двете чести на Германия, но авторът на текста изрично цитира думите на члена на Политбюро Гюнтер Шабовски: с това, че "стената" вече е проходима, но това не означавало, че тя ще бъде премахната. Думата "стена" е поставена в кавички, като че ли никога не е съществувала, или е била подвеждащо понятие. За социалистическото партийно ръководство Стената е "защитен вал".
Кратък коментар за събитията в Берлин публикува на 14 ноември 1989 година вестник "Труд" - печатният орган на профсъюзите. Авторът Драгомир Драганов предрича, че „оттук нататък ще се говори много повече за разделението, отколкото досега". И наистина: днес - 30 години след падането на Стената - в Германия продължава да се говори за различията между Източна и Западна Германия. По-нататък авторът пише: "В ГДР бяха постигнати значителни социални придобивки, които сега (т.е. след падането на Стената) не бива да се изоставят".
Радост в Хърватия и в Полша
В Хърватия пресата е направо еуфорична. Най-тиражният вестник "Вечерни лист" разказва на цели четири страници за събитията в Берлин. Снимката на един мъж, застанал на Стената с чук в ръка, гласи: "Като че ли в тези удари с чук се крие целият гняв, натрупан в годините, прекарани отвъд Стената". Вестникът отбелязва и това, че Берлин цари "карнавално настроение". С леко саркастичен тон "Вечерни лист" цитира бившия държавен ръководител Ерих Хонекер, който едва в началото на 1989 година казал, че Стената ще продължи да стои и след сто години.
Друга статия в същия брой твърди, че Кремъл предварително е знаел за събитията, тъй като заместникът на Хонекер - Егон Кренц, се е срещал с Михаил Горбачов в началото на ноември и сигурно го е запознал с плановете си. В броя си от 10 ноември 1989-та хърватският вестник не допуска, че може да става дума за спонтанен и непредвидим обрат в политическите събития.
Незабавни реакции в Полша и в Съветския съюз
Полската "Газета виборча" излиза със заглавието "Европа без стена" и пише "Никой не знае какви последствия ще има фактическото премахване на Берлинската стена. Въпреки това: вече се случи нещо необратимо: вече не се стреля по хора. В Берлин, в сърцето на Европа, в битката на свободата срещу телените заграждения, победи свободата".
"Граничните служители само наблюдаваха как множеството хора се качват по Стената и сядат върху нея - на Стената, където всяка година бяха убивани много хора, направили опит за бягство", описва събитията унгарският вестник "Nepszava" ("Народен глас"). "Берлин празнува", пише вестник "Nepszabadsag" ("Народна свобода") и в своята статия от Берлин нарича Стената "Символ на миналото".
И пресата в Съветския съюз отбелязва актуалните събития в Берлин. Вестник "Известия" пише още на 10 ноември 1989 за "драматичните дни" в ГДР. Подробна информация има и за речта на Егон Кренц и за новите правила за пътуване в чужбина.
"Нойес Дойчланд" за събитията в ГДР
А как изглеждат нещата в самата ГДР? Там пресата се опитва да омаловажи събитията и дори да ги представи в лъжлива светлина. За актуалната ситуация виновен бил Западът, пише вестник "Нойес Дойчланд", централният орган на Германската единна социалистическа партия. Той цитира Руди Митаг, заместник-министъра на държавната сигурност, който говори за "неприкрита намеса на политици и медии от ФРГ в нашите работи".
"Техните арогантни и реваншистки искания допринасят значително за изострянето и нажежаването на ситуацията у нас". Вестникът цитира и слово на говорителя на съветското външно министерство Генадий Герасимов, че границата не е изчезнала, макар някои западни коментари да се опитват да създадат тази представа. Герасимов припомня думите на Егон Кренц, че държавната граница на ГДР не е създадена, за да възпрепятства контактите между хората.
Вместо да пише за събитията около Стената, "Нойес Дойчланд" се фокусира върху срещата между Йоханес Рау, тогава заместник-председател на Германската социалдемократическа партия ( ГСДП) и министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия, и Егон Кренц, в която генералният секретар на ГЕСП информира своя западногермански колега за "последователните стъпки за обновяване в политиката, икономиката и обществото". Целта била да се постигне обновление, което да отговаря на интересите и потребностите на народа - социализмът трябвало да стане по-привлекателен за всеки гражданин.
Членът на Централния комитет Курт Хагер все пак е цитиран със следните самокритични думи: "Трябва да кажа и това, че явно много съм се отдалечил от фактическия, от реалния делничен живот, от онова, което се случва в предприятията или в магазините". Вестникът представя събитията около Стената единствено с една малка снимка и със заглавието "Оживление по граничните пунктове". Думата е дадена и на някои обикновени хора от улицата: "Страхотно нещо! Тази вечер пак ще се върнем обратно", казва един минувач. Друг отговаря: "Улиците не изглеждат по-различно от тези в Източен Берлин. Да - магазините са по-пъстри, асортиментът е впечатляващ, но у дома съм си от другата страна. Там е работата ми, имам хубаво жилище, както и място в детската градина за Никол".
