На 13 август 1961 г. Берлин осъмва шокиран - разделен е с бодлива тел.

Валтер Улбрихт - комунистическият лидер на непризнатата от Запада Германска демократична република (ГДР), е провел среднощна акция, за да спре масовата емиграция на жителите на Източен Берлин. Между 1949 и 1961 г. около 3 милиона граждани на ГДР са избягали. Дотогава Берлин стои окупиран от СССР, САЩ, Великобритания и Франция и статутът му е нерешен. 

Разделението протича по абсурден начин - телта минава насред улици, дори къщи, хора на един и същ адрес се оказват в различни държави. Разделени са хиляди семейства, безброй хора губят работата си в Западен Берлин, движението е напълно блокирано за източните берлинчани. Телта скоро е заменена от масивни бетонни блокове и въоръжена охрана, която стреля на месо. Започват убийствата на бягащите през стената - близо 300 души през годините.

Напрежение в Берлин възниква още с наложената от Съветския съюз Берлинска блокада през 1948 г., когато Западен Берлин е откъснат по земя от ФРГ и САЩ провежда безпрецедентна спасителна акция, известна като Въздушния мост. Така със самолети всекидневно почти година доставя тонове храна и други стоки от първа необходимост за западноберлинчани. След това настъпва известно затишие.

С идването на Джон Кенеди на власт съветският ръководител Никита Хрушчов започна да го притиска да се подпише най-накрая мирен договор за Берлин. Тъй като Кенеди не е съгласен, Хрушчов подпомага тайната операция на Улбрихт по разделянето на града на две. 

Стената бързо се превърна в символ на Студената война. През 1987 г. президентът Роналд Рейгън поиска от Михаил Горбачов да събори тази стена. Две години по-късно - на 9 ноември 1989 г. тя официално падна, което доведе до падането на комунистическите режими в цяла Източна Европа и обединението на Берлин.