„Възнамерявах да завърша словото си тази година с иронична благодарност към нашите държавници, които изпитват безпределно доверие към вас, колеги, и са убедени, че със същото държавно финансиране, каквото получават другите държавни университети, вие ще продължавате да постигате тези резултати; че без стотинка допълнително финансиране ще могат да се хвалят с национална библиотека на европейско ниво; да ги поздравя за вярата им, че с един лев на квадратен метър застроена площ ние ще продължаваме да поддържаме 17 паметници на културата, сред които и някои от емблематичните сгради на столицата; за увереността им, че ще продължаваме с това финансиране и с най-ниските такси у нас да предоставяме на млади българи, които не са имали щастието да се родят със златна лъжица в устата, едно добро образование; за очакването им, че ние безропотно ще продължаваме да гледаме как нарушават закона за висше образование в частта му за финансиране на научните изследвания и ще им благодарим, че вместо 10%, предвидени в закона, получаваме малко повече от 2; за експедитивността им, с която само след десет години убеждаване и настоявания успяха да приемат Стратегия за висшето образование, която ако бъде уважена от бюджета за следващата година, ще подобри малко положението на качественото висше образование у нас, но се отказах.

Отказах се, като видях, че толкова са погълнати от дребните си политически боричкания, та не се сетиха, според официалното съобщение на правителството, един представител на образованието, науката или изкуството да поканят в официалната делегация не за срещата с папата, а за да се поклони пред гроба на свети Кирил.

Излишно ми се стори. Няма да го разберат.”

Из словото на ректора на СУ „Св. Климент Охридски“ Иван Илчев по случай 24 май.