На церемония в Квадрат 500 министърът на културата Боил Банов връчи традиционните награди по случай 24 май – Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. С ордени, значки и грамоти бяха удостоени творци и артисти от различни области на изкуствата за техния принос в развитието на българската култура и духовност. 

 

1. „Златен век“ – огърлие, за изключителен принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Аделина Филева – изкуствовед, директор на Софийска градска художествена галерия

Стефан Димитров, композитор и телевизионен продуцент, автор на поп и филмова музика

Досьо Досев – актьор 

Доц. Бисер Деянов – балетист

Анри Кулев – художник, карикатурист и режисьор

 

2. "Златен век“ – звезда, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Мая Новоселска – актриса

Любчо Василев – хореограф

Валентин Геров – музикант, виолист

Николай Николов – председател на настоятелството на НЧ „Добри Войников 1856“ – Шумен

Христо Тотев – кинооператор

 

3. „Печат на Цар Симеон Велики“ – златен, за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Проф. Андриана Нейкова – архивист и изследовател

Мая Бежанска – актриса

Венелин Шурелов – художник, сценограф

Проф. Ирена Петева – ректор, библиотечно-информационна дейност

Димитър Бечев Димитров – директор на РБ „Г. С. Раковски“ – Ямбол

Савина Христова Цонева – директор на РБ „Априлов-Палаузов“ – Габрово

Даниела Недялкова – директор на РБ „П. Павлович“ – Силистра 

Доц. Костадин Атанасов Кисьов – директор на Регионален археологически музей – Пловдив

Красимира Чолакова – директор на РИМ – Габрово

Йордан Колев – директор на ХГ – Силистра 

Галена Радославова – Чобанова – директор на РИМ – Разград

Стефан Шивачев – директор на РИМ – Пловдив

Красимир Костов – оператор

Борис Фичев – вариететен артист

Влади Киров Владев – сценарист

Марияна Вълканова – звукорежисьор

Атанас Янакиев – художник

Анна Петкова – режисьор

Коста Биков – режисьор

 

4. „Печат на Цар Симеон Велики“ – сребърен, за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Йовка Йовчева Петкова – главен библиотекар в библиотека при НЧ „Д. Сивков“ – Нова Загора

Проф. Анна Лилова – преводач

Проф. Весела Кацарова – преводач

Веселина Енева – гл. уредник в Национален политехнически музей

Бета Хараланова – гл. асистент в РИМ – Шумен

Галина Миленкова – директор на Общински исторически музей – Гоце Делчев

Ангел Джунински – диригент – Белоградчик

Васко Тодоров Димов – хореограф – Хасково

Красимира Ятакчиева – началник отдел „Култура” в Областна администрация – Тополовград

Стефан Стайчев – дългогодишен директор на Драматично-куклен театър Силистра

Иван Караславов – председател на настоятелството на НЧ „Св. Св. Кирил и Методий 1894“ – Първомай

Атанас Петров – председател на настоятелството на Народно читалище „Напредък 1869“ – Горна Оряховица

   

5. Грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

Мария Далакчиева – Леринска – преводач

Йордан Василев - преводач 

Анита Комитска – директор на историческия музей в Чипровци

Никола Стоянов Стоянов – художник-реставратор 

Велина Атанасова Славова – библиотекар при НЧ „Напредък 1903“ – Павел Баня

Гинка Томева – читалищен деятел от с. Елшица 

Надежда Димкова Станева – секретар на НЧ „Д. Славов 1900“ с. Ганчовец, общ. Дряново

Садие Мехмед Махмуд – секретар на НЧ „Хр. Ботев 1948“, с. Руйно, общ. Дулово

 

6. Грамота за творчески постижения:

Маргарита Илиева – пианист

Стоимен Пеев – цигулар

Максима Боева – режисьор 

Елица Петкова – режисьор 

Любомир Генчев – актьор 

Боян Арсов – актьор

Ива Тодорова – актриса

Анелия Димитрова – прима балерина 

Ивайло Василев – музикант

 

7. Грамота за принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство:

НЧ „Св. Св. „Кирил и Методий 1894“ – Тополовград

НЧ „Напредък 1869“ – Пирдоп

НЧ „Напредък 1869“ – Г. Оряховица

НЧ „Надежда 1869“ – В. Търново

НЧ „Орфееви гори 1870“ - гр. Смолян, кв. „Райково“

 

8. Грамота за принос в популяризирането на българската култура:

Дора Делийска – пианистка, Виена, Австрия

Ханс Шрамел - кмет на Голс, обл. Бургенланд, Австрия 

Проф. Улрих Ганзерт – художник, Виена, Австрия

Бертхилд Цирл – художник, Виена, Австрия

Монсеньор Мариан Гавенда – свещеник в епархия Девин, Словакия

проф. Красимир Станчев – преподавател но славянска филология в Рим, Италия

Нели Атанасова – президент на „Културна асоциация „Феникс“, Рим, Италия

Проф. д-р Герд-Винанд Имайер – почетен консул на България в провинции Хамбург, Шлезвиг-Холщайн, Долна Саксония и Бремен, Германия

Гергана Науман – предс.на дружество „Българи(я)“ в Хановер, Германия

Ю Джъхъ – преводач, Китай

 

Меценат на годината – Петър Кауков

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

"Най-важното нещо за мен е да бъда добър баща. Това е много по-трудно от филмите.“

Алехандро Гонсалес Иняриту, мексикански режисьор, роден на 15 август преди 59 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков