„Между 11 и 16-годишен срещнах всички основни музикални култури, които формираха моя последващ живот в музиката. А именно: блус, фламенко, индийска музика и джаз. Всички те ме повлияха толкова много, че посветих живота си на намирането на моя музикален "Аз", влюбен в тези различни стилове.“

„Израснал съм без никакво религиозно образование. Присъединих се към Теософското общество, защото имаха богата библиотека. Апетитът ми се появи, когато открих невероятна дълбочина в индийската мисъл и философия. Научих за Рамана Махарши, чиято личност ми направи силно впечатление и продължава да оказва голямо влияние върху мен. След това прочетох Рамакришна, Вивекананда, Премананда и Нисаргадатта Махарадж. Когато чух индийска музика, тя се превърна в откровение за мен. Преди всичко бях поразен от нейната красота и майсторство на импровизацията, което е еднакво присъщо както на юг, така и на север. Значението на това за моята джаз музика беше огромна - осъзнах необходимостта да овладея това майсторство на импровизацията.“

„Невъзможно е да бъдеш един в музиката и друг в живота. Слушателят винаги ще разбере какво чувства изпълнителя или композитора, какви са склонностите му. Това е естествено.“

„Вярвам, че живеем в „глобално село“, което по необходимост е мултикултурно. Всички сме човешки същества и различията помежду ни са повърхностни. Истинският проблем е идеологията. Политическа ли, религиозна ли, тя винаги разделя хората. Но, въпреки песимистите и негативистите, в света има забележителни хора. И това ме вдъхновява като нищо друго.“

„Математическите формули на ритъма са универсални. Те не принадлежат на нито една култура. Вярно е, че чувствеността на ритъма е свързана с математическата мисъл в Индия. Не е случайно, че Индия даде на света велики атомни инженери, математици и астрономи - особено през ХХ век. Там има обсерватория, в която преди стотици години орбитите на планетите са изчислени. Така че можем да кажем, че тук музиката се развиваше на по-интелектуално ниво, отколкото в джаза например.“

„Импровизацията е един от най-важните аспекти в музиката, тъй като се занимава само с настоящия момент.“

„С „Mahavishnu Orchestra“ постигнахме голям успех. Но когато формирах „Shakti“, бих казал, че нямах особени перспективи. След като напуснах „Mahavishnu“ - много мощна електрическа група - се озовах на килима с индийски музиканти. Всички смятаха, че съм полудял. Този преход далеч не беше радостно възприеман от звукозаписната компания, моя агент и мениджър. Що се отнася до изкуството, бях сигурен, че е добре, но всички те мислеха, че съм луд. Това не беше радостна новина за тях.“

„Щастлив съм да видя еволюционната роля, която музиката има, независимо дали е пънк или рок. Например, рок музиката помогна да се разруши Берлинската стена. Рокът стана "lingua franca" за младите хора и това е просто прекрасен, обединяващ и лечебен процес. Ето защо аз абсолютно и безусловно вярвам в музиката. Аз съм изключително развълнуван и имам големи надежди за бъдещето й.“

ДЖОН МАКЛАФЛИН – английски китарист и композитор, роден на 4 януари 1942 г. Първият си солов албум записва през 1969 г. Огромен успех постига с групата си „Mahavishnu Orchestra“ (Ян Хамер - клавишни, Рик Леирд - бас, Били Кобам - ударни, Джери Гудмън – виола). През своята дълга творческа кариера Джон Маклафлин е работил с едни от най-големите имена на световната джазсцена: Чък Къриа, Джако Пасториъс, Астор Пиацола, Хърби Ханкок, Пако Де Лусия, Ал Ди Меола и много други. На 5 юни 1995 г. Маклафин свири в София с  Денис Чамбърс - перкусия и Джой де Франческо – орган.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Срещу съдбовността

 

„Всичко, което се случва“ на Теодора Димова. Това е роман за паметта, който стъпва на исторически факти и свидетелства, който използва реални личности за прототипи, но който е и чиста фикция, от което идва голямата му сила.

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...