„Няма рецепта за дълголетие. Но ако ме питате, ще кажа, че ям много риба, зеленчуци, ориз и без алкохол. Ако мога някъде да отида пеш, отивам пеш. Въпреки това след осемдесетте разходките престанаха да ми харесват.“

„Искам да умра като моята майка. Тя си беше вкъщи, занимаваше се с обичайните си неща, после каза на сестра ми: „Приготви, моля те, чая, аз отивам да си легна“. Когато след минути сестра ми влезе в стаята й с чая, майка ми не беше вече жива.“

„Най-силната дума в речника на съвременния човек е думата „не“. Особено, когато говори за себе си.“

„Училището – това е нищо. Ние не ставаме такива, за каквито ни подготвят. Ние сме това, което възприемем в първите три – четири години от живота си. Усмивки, мелодии, шум – всичко това ни създава и дава форма на съзнанието ни.“

„Аз не съм стар човек, който казва: „Всяка сутрин отивам на училище пеш, до което има 30 мили, така че, деца, бъдете такива каквито сте“. Аз никога не съм ходил на училище.“

„Ето как започна моята кариера. Всички тези филми… бяха заснети от режисьори, които смятаха, че расизмът е грешка.“

„Колкото повече остаряваме, толкова по-малко се страхуваме.“

„Хората, които живеят сега комфортно, трябва да помнят: третият свят е отделен от тях не от километрите, а от десетилетията.“ 

„Лесно е да останеш в рамките на етиката, морала и закона, ако знаеш много умни думи, които помагат да се каже истината.“

„В своето развитие исках повече от всичко да се избавя от страха.“

СИДНИ ПОАТИЕ – американски актьор и режисьор, роден на 20 февруари 1927 г. През 1963 г. става първият чернокож актьор със спечелен „Оскар“ – за филма „Полски кринове“. През 1967 г. излизат 3 негови филма, които се превръщат в класика на американското кино – „На учителя с любов“, „Среднощна жега“ и „Познай кой ще дойде на вечеря“. С тях той става кинозвезда от световен мащаб. От 1997 до 2007 г. е посланик на Бахамските острови в Япония, както и представител на страната в ЮНЕСКО. През 2009 г. е награден с президентския медал на свободата, най-високото гражданско отличие на САЩ, от президента на САЩ Барак Обама. През 2016 г. той получава наградата БАФТА за изключителни постижения в киното.

Умира на 7 януари 2022 г.

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Ако искате най-добрите филми да получават „Оскар“, трябва да има 10-годишна пауза между церемониите.“

Мат Деймън, американски актьор, роден на 8 октомври преди 56 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...