Почина сър Сидни Поатие - първият чернокож актьор, отличен с "Оскар" за най-добра мъжка роля. На 27 февруари той щеше да навърши 95 години. Новината потвърди Фред Мичъл, министър на културата на Бахамите, когото той описа като велик сънародник и личен приятел.

След смъртта през 2020 г. на Кърк Дъглас той бе смятан за последната от големите звезди от Златната епоха на Холивуд. Поатие имаше още две номинации от Академията за киноизкуство, десет - за "Златен глобус", шест за БАФТА и много други. В продължение на 10 години до 2007 г. той дори бе посланик на страната си в Япония.

Поатие беше и американски гражданин, защото се ражда преждевременно през 1927 г., докато родителите му фермери продават стоката си в Маями. "Оскар" получава през 1964 г. за играта си в Lilies of the Field (1963) на Ралф Нелсън по едноименния роман от 1962 г. на Уилям Едмънд Барет.

Следват няколко филма, които затвърждават популярността му до края на 60-те години - "На учителя с любов" (To Sir, with Love), "Познай кой ще дойде за вечеря" (Guess Who's Coming to Dinner) и In the Heat of the Night.

Поатие продължи да играе в киното и телевизионни продукции в следващите десетилетия, както и да получава награди и отличия. През 1974 г. кралица Елизабет II го обяви за рицар, през 1995 г. му бе посветена специална вечер в Центъра "Кенеди" във Вашингтон, през 2009 г. получи Президентския медал на свободата, най-високото гражданско отличие на САЩ.

През 1999 г. Америкаският филмов институт го постави на 22-ро място в списъка с актьори "100 години... 100 звезди". Днес от този списък жива е единствено София Лорен.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 190 години

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Страсти и стълкновения за четвъртата „Матрица“

Защото, нека не се залъгваме – това си е поп културен феномен, съизмерим със „Звездни войни“ и „Терминатор“ и всеки, пък бил и негов създател, дръзнал да прави продължение след две десетилетия, неизбежно ще трябва да приеме пороя от противоречиви мнения и оценки, които ще го съпътстват. Анализ на Борислав Гърдев

Симетрията и нейното нарушаване

 

Наред с всемирните въпроси, които поставя и които „никой век не разреши“, поезията на Михаил Иванов е и много земна и всекидневна.

Немерената реч на Георги Борисов

 

 Силвия Чолева за  "Откаченият вагон" биографичната книга на поета и издател