Почина сър Сидни Поатие - първият чернокож актьор, отличен с "Оскар" за най-добра мъжка роля. На 27 февруари той щеше да навърши 95 години. Новината потвърди Фред Мичъл, министър на културата на Бахамите, когото той описа като велик сънародник и личен приятел.

След смъртта през 2020 г. на Кърк Дъглас той бе смятан за последната от големите звезди от Златната епоха на Холивуд. Поатие имаше още две номинации от Академията за киноизкуство, десет - за "Златен глобус", шест за БАФТА и много други. В продължение на 10 години до 2007 г. той дори бе посланик на страната си в Япония.

Поатие беше и американски гражданин, защото се ражда преждевременно през 1927 г., докато родителите му фермери продават стоката си в Маями. "Оскар" получава през 1964 г. за играта си в Lilies of the Field (1963) на Ралф Нелсън по едноименния роман от 1962 г. на Уилям Едмънд Барет.

Следват няколко филма, които затвърждават популярността му до края на 60-те години - "На учителя с любов" (To Sir, with Love), "Познай кой ще дойде за вечеря" (Guess Who's Coming to Dinner) и In the Heat of the Night.

Поатие продължи да играе в киното и телевизионни продукции в следващите десетилетия, както и да получава награди и отличия. През 1974 г. кралица Елизабет II го обяви за рицар, през 1995 г. му бе посветена специална вечер в Центъра "Кенеди" във Вашингтон, през 2009 г. получи Президентския медал на свободата, най-високото гражданско отличие на САЩ.

През 1999 г. Америкаският филмов институт го постави на 22-ро място в списъка с актьори "100 години... 100 звезди". Днес от този списък жива е единствено София Лорен.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 130 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.