„Аз лично пиша само в класическо стихосложение, но разбираемостта е единственото условие, което поставям пред поезията на другите.”

„Модерността е не в отказа от римите, а нейде съвсем другаде...”

„Аз просто съм свикнал с писането и не мога да си представя своя живот без него.” 

„Думата „оптимизъм" е синоним на „жизнена сила".  Тази сила не се търси и намира -  като всяка друга черта на характера, или я имаш, или я нямаш. Но човек трябва да полага усилия, за да преодолее черногледството, в което може да е изпаднал.” 

„Това, което казвате за мен, „ни е" съвсем вярно, макар да ме ласкае. От желанието, ако не за известност, то поне за признание, човекът на изкуството не може да избяга.” 

„Пред човека на изкуството има два пътя, два начина за осъществяване – единият е този на шумната самореклама, другият -  на усърдния труд и уважение към изкуството. Аз лично  съм следвал принципа „То ще се разбере".” 

„Трябва да се поумнява, и то час по-скоро.”

„А дали книгата ще пребъде - не мога да пророкувам със сигурност. Виждам  я, че прави усилия да не загине. И дано успее, но извънредно важно е, разбира се, какви мисли и чувства ще носят на хората и двата „носителя" - книгата и екраните, малкият и големият. И специално малкият, който се оказа по-голям от големия си събрат. Защото, ако книгата трябва да заплати живота си с цената на доброто съдържание, това също ще бъде смърт.” 

„Не мога да се видя отстрани, за да си дам сметка как работата като преводач е въздействала върху собствения ми начин на мислене и писане.”

„Най-хубавите песни за свободата са изпети зад решетките.”

 „Като си помисля за пътя си в живота и в литературата, виждам, че и аз като всеки, съм се подчинявал на своя характер и на времето, в което съм живял и живея.”

„Убиеш ли човек, убиваш цяла вселена. Никой няма право на това.” 

„Сцената, това са трите стени на една стая.”

„В киното съм тесен реалист."

„За мен сцената е по-скоро площадка за излитане на фантазията.”

 „В театъра фантазията, когато я има, е много по-силно въздействаща в сравнение с киното.”

„Повечето издатели си мислят за печалбата и издават това, което ще се купува, най-често - лоша литература, чужда и наша, - която при липсата на художествени филтри от своя страна доразваля читателския вкус...”

---

Тука действа вража шайка!

Вашта майка, нашта гайка

сте направили нарочно

с болта да не пасва точно.

Тук заводът за обуща

някакви кошмари пуща.

Там изписва института

срещу западна валута

уред обявен за брак

във века на Гей - Люсак...

там измисля се батерийка

за откриване Америйка.

Тук талант е съкратен

и заместен с кретен...

„И вълна вълната гони, към различни пентагони

и различни пентагони свиват рамене с пагони,

наш не е, не е и наш...

Е, тогава кой е той

този предан нам герой,

спъващ сам по почин свой

болшевишкия им строй.

---

Кои книги, напоследък,

радват се на просто редък,

изумителен напредък.

 

Тези книги , тези книги

с убийства и интриги

дето, ха де, затвори ги,

докато на „Плана „- 5

нашият майор напет,

стиснал верен пистолет,

не съзре следи, които

водят към едно корито,

ужким старо и разбито,

но което, щом по цинка

той го тръкне с пуцинка,

ще открие начертан

план на мотопед „Балкан“,

който вража нам държава

жаждува да притежава.

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ - поет, преводач, драматург и сценарист, роден на 22 април 1920 г.  Лиричната и сатиричната му поезия, както и книгите му деца го правят един от известните и уважавани български автори. 15-годишен издава първата си самостоятелна книжка – поемата „Птици към север“, стихове печата през 1936 г. в сп. „Ученически подем“, а през 1938 г. излиза от печат първата му книга „Птици към север“ с псевдоним Асен Раковски. Яркото му излизане на литературната сцена обаче е публикацията на цикъла стихотворения „Нощи в планината“ в списание „Изкуство и критика“ (1940, кн. 1). Превежда от английски, немски, руски, италиански и испански, като най-известен е с преводите си на произведенията на Шекспир. Автор е на сценарии на игралните филми „Точка първа“ (1956), „На малкия остров“ (1958), „Първи урок“ (1960), „Слънцето и сянката“ (1962), „Васката“ (1965), „Рицар без броня“ (1966), „Един снимачен ден“ (1969), „Откъде се знаем?“ (1975), „С любов и нежност“ (1978), „Йо-хо-хо“ (1981), „Разходки с ангела“ (1990), „Театър, любов моя“ (1994), „Всичко от нула“ (1996), автор е на сценарии на анимационни филми „Приказка за боровото клонче“ (1960), „Гръмоотводът“ (1962), „Гордата лампа“ (1963), „Главозамайване“ (1964), „Вариации върху стара тема“ (1966), „Меко казано“ (1983) и др. Вписан е в почетния списък на Международния съвет за детската книга за "Пет приказки" (1988). Умира на 27 август 2014 г.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Щастието е като пеперуда. Ако я преследваме, винаги е извън обсега ни, но ако седнем тихо, може да кацне върху нас.”

Натаниел Хоторн, американски писател, роден на 4 юли преди 218 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Езикът като оръжие. Как заговаря обикновеният човек по време на диктатура

 

Българското издание на "Езикът на третия райх" е планирано "много преди изобщо да се заговори за война в Украйна", казва издателят Манол Пейков

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот