„Като темперамент в младите години приличах много на майка си визуално, а сега приличам на баща си.”
„Всичко е уникално при мен.”
„Не ме чакайте да вдигам бял байрак!"
"Самотата е като един октопод. Тя те притиска и ти я търсиш като някакъв наркотик. Преборването с това е много сложно. Имам периоди, в които се възкресявам, а в другия момент пуска пипалата и ме затваря тук на това диванче."
„Ако бях суетен, щях ли да допусна толкова да напълнея?!”
„В моята професия на артист и педагог е много важен моралът.”
„Днес актьорът трябва да се бори, за да оцелее.”
„Когато правиш нещо с мизерни средства, не би трябвало да очакваш успех сред зрителите.”
„Искам да ме помнят като актьор, не като политик.”
„Когато видиш, че режисьорът харесва повече друг актьор, а не теб, ти става неособено приятно. И в този случай съм се старал през всичките години студентите да имат горе-долу равностойна изява на сцената. Защото това е тяхно право.”
„Хората ще кажат, времето ще отреди дали съм оставил следи.”
„Не може да научиш някого да обича.”
„На младостта това и е хубаво, че може да се възхищава, без да разбира.”
"Историята се пише от делата ни, а не от субективното признание на един или друг принос към нейните анали."
„Аз съм благословен… Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”
„Мъжествеността, както и женствеността, или я има, или я няма.”
СТЕФАН ДАНАИЛОВ – български актьор и преподавател, роден на 9 декември 1942 г. Още като дете участва в игралния филм „Следите остават“ (1956). През 1963 г. е приет в класа по актьорско майсторство на проф. Стефан Сърчаджиев. След неговата смърт учи при Методи Андонов и проф. Анастас Михайлов. Завършва през 1966 г. и започва работа в Пловдивския театър „Н. О. Масалитинов“. Първите му роли в киното са във филмите „Понеделник сутрин“, „Морето“ и „С дъх на бадеми“. Популярността идва още след участието в ролята на Иван Загубански от филма „Първият куриер“, но избухва с невиждана сила, когато на телевизионния екран се появяват сериите от филма „На всеки километър“ (1969). С ролята на майор Деянов го запомня масовата аудитория в България. В периода между първите и вторите серии се снима в „Князът“ и „Черните ангели“. За малко напуска театъра и се отдава изцяло на киното. Но през 1973 г. се връща отново, за да се присъедини към трупата на Театъра на Българската армия, а от 1979 г. постъпва в Народния театър „Иван Вазов“. След 10 ноември 1989 г. му се налага отново да се доказва и на сцената, и в киното. От 1994 г. е съосновател и вицепрезидент на фондация „Авансцена“, а от 1996 г. е президент на националния комитет на Международния институт за средиземноморски театър.Има участия в повече от 80 филма, множество награди от национални театрални и филмови фестивали. Има награда за най-добра мъжка роля в „Князът“ и „Черните ангели“ на Фестивала на българските филми, Варна през 1969 г. Определен е за най-популярния актьор в Чехословакия за 1976 г. От 1988 г. е преподавател по актьорско майсторство в НАТФИЗ, където е доцент от 1996 г. и професор от 1999 г. Кавалер е на най-голямата награда за принос в българската култура – орден „Стара планина“, а за 2002 г. получава наградата на Министерството на културата за изключителен принос в българската култура – „Паисий Хилендарски“.
Умира на 27 ноември 2019 г.
