Днес, 2 декември, стотици почитатели си взеха последно сбогом с актьора Стефан Данаилов. 

Поклонението се състоя в Народния театър „Иван Вазов”. Данаилов почина на 27 ноември след тежко боледуване в болница. 

„Стефан Данаилов беше невероятен човек, който беше над всичко, над дребни неща. Такъв беше Ламбо. Той беше един достоен и искрен човек. Него не го интересуваха дреболиите. Ако го интересуваха, днес щеше да е тук, при нас. Той ще остане, защото направи неща, които за телевизията и театъра са жалони. „На всеки километър“ е нещо, което не може да го направи всеки.“ - Славчо Пеев, актьор.

"Всеки период в живота го е изживял пълнокръвно. Това е същество не само на България, това е извънземно, земно и сърдечно. Много красиви и талантливи има, но той е посочен. Беше с нас и мисля, че ще остане. Той е неповторимото нещо, което сме имали. Каза: "Не ме жалете, живял съм, както трябва". Щурчо, прекрасен, талантлив, обичлив, той не е виновен, че беше толкова прекрасен." -  Татяна Лолова, актриса.

„Искам да го запомня усмихнат, чаровен, човечен и добър, какъвто той си беше. Има такива раздели, които не може да приемеш. Аз не мога да си представя, че вече го няма и затова ще го пазя и помня такъв какъвто е в сърцето ми.“ - Владимир Пенев, актьор.

„Светъл дух, силен дух, голям актьор, защото той беше верен на професията си. Професията ни е божествена. Това означава, че както Бог е истина и любов, Стефан беше истина и любов.“ - Стоян  Алексиев, актьор.

„За да се научиш да пишеш книги, първо трябва да се научиш да пишеш.“

Синклер Луис, американски писател, роден на 7 февруари преди 140 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...