Сдружение „Филмаутор“ отбелязва 45 години от премиерата на филма „От нищо нещо“ с прожекция в „Одеон“ тази вечер, 25 октомври. Събитието е част от фестивала за българско класическо кино „24 през 2024“.

Зрителите помнят Никола Рударов и с чудесната му роля на учителя по математика от филма „Вчера", който беше прожектиран в рамките на миналогодишния фестивал „30 вечери с 30 класики“, припомнят от „Филмаутор“.

Премиерата на „От нищо нещо“ е на 9 юли 1979 г. Сценарист е Николай Никифоров, оператор - Георги Георгиев, художник - Владимир Лекарски, костюми – Елиана Стоянова, музика - Борис Карадимчев. Ролите изпълняват Анета Сотирова, Асен Кисимов, Стефан Данаилов, Стефан Костов, Анна Пенчева, Иван Савов, Димитър Панов, Мария Ганчева, Стефан Костов, Веско Зехиров.

Филмът е заснет по действителна история, случила се с един от най-известните ни художници - Иван Стоилов-Бункера. Той често разсмива приятелите си с нея, така я научава и колегата му Петър Рашков, който пък я разказва на писателя Николай Никифоров, автор на сценария. Известен столичен журналист отива на гости на своя съученик Панчо в провинцията. Панчо е отишъл в града и съпругата му трябва да посрещне госта. Под любопитните погледи на съседите двамата очакват домакина пред трапезата. Неловкостта между тях се засилва. Умореният гост е готов да преспи в плевнята. През нощта, изплашен от биволицата, журналистът пада в изкопа за септична яма. На разсъмване стопанката го открива и в желанието си да му помогне, също пада в дупката. Когато Панчо си идва и намира приятеля и жена си в ямата, той е потресен. Разяждан от ревност, е готов да пренебрегне приятелството, с което се е гордял. Панчо не може да повярва, че кротката биволица е изяла ризата на приятеля му и той от уплаха е паднал в ямата. Затова решава да я заколи, за да открие в стомаха й доказателството за неопетнената семейна чест. Селото се готви за пир. Журналистът, проклинайки се за главоболията, които е създал, се измъква през прозореца.

„Хубавото и непреходното на тази комедия е, че показва в цялата своя битност мъжът и жената. Все пак поколенията знаят, трябва да помнят, че всичко това, което започва и свърша, е с един мъж и с една жена. И тази прекрасна комедия е апотеоз на обичта, на това какво ще кажат хората, нещо, което и в наши дни все още битува. Не сме така разкрепостени, много често се опитваме да отклоним вниманието от себе си, да не би случайно някой да си помисли нещо за нас, такова, каквото ние не сме. Това е една от прекрасните и характерни роли на Стефан Данаилов. Ние сме градски хора, и двамата и сме родени в центъра на София, на две съседни улици, а пък изведнъж се оказа, че изиграваме нещо нетипично за нашата среда. И точно затова се получи филмът, защото влязохме в образ. Винаги се получават по-добре нещата, когато си коренно далеч, а само героя си възприел, който ти играеш.

Интересното беше, че снимахме сцената в ямата, с моята нощничка прозрачна, някъде през ноември, тогава беше някаква първа копка на комплекса в „Младост 4“. Слагах един калорифер, който духаше и отгоре покривахме с найлон, за да може горе долу и тази пара, която излизаше от нас, от устата ни, да се прикрие. Това бяха едни 10-ина дни доста сериозни в здравословен аспект, беше рисковано, но се получи. Друга интересна случка е, че единния път така падна лопатата, с която аз трябваше да изкача, че почти щеше да ме среже, просто имаше Господ над мен, който изведнъж я отмести от тялото ми. Така че имахме много интересни преживявания по време на снимките в село Трудовец, всичко беше автентично. Тази къща, която след това в киноцентъра беше притворена, беше истинска, така беше обзаведена, такъв беше холът с покритите мебели. Аз не зная сигурно вече няма такива къщи, защото и хората си отидоха. Така че ако има, те пък ги пазят за децата, които са в чужбина за внуците, които очакват да се върнат някой ден“, разказва Анета Сотирова.

 

 "Зад всичко, постигнато от мен стои по някоя любов, симпатия, доверие, вяра, помощ - от някой друг!"

Татяна Лолова, българска актриса, родена на 10 февруари преди 91 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.

Един неразделен клас…

 

„Клас '90“ е топъл и нежен филм, изпълнен с носталгия, спотаена тъга и неумираща надежда.