"Аз съм католик по религия, класик в литературата и роялист по политически убеждения."
"Най-важното за поетите е да пишат толкова малко, колкото е възможно."
"Начинаещите поети имитират. Можещите поети крадат."
"Това, което наричаме начало, често е краят. А да се приключи нещо - често е начало. Краят е там, където започваме."
„Телевизията е медиум за забавление, който позволява на хората да гледат една и съща шега по едно и също време и въпреки това да останат самотни.”
„Не е мъдро да нарушаваш правилата, преди да си се научил да ги спазваш.”
"Светът няма да свърши с взрив, а със стон."
"Където няма църква, няма и дом."
„Една пиеса трябва да те накара да се замислиш. Ако гледам пиеса и я разбера отведнъж, разбирам, че не е била особено добра.”
„Нобеловата награда е билет за собственото ти погребение. Никой не е направил нищо, след като я е получил.”
„Само този, който рискува да стигне прекалено далече, ще открие границите на своите възможности.“
„Понякога нещата стават възможни, стига да ги искаме достатъчно.“
„Самото съществуване на библиотеките е доказателство, че можем все още да имаме надежда за съществуването на човечеството.“
„Ако не си достатъчно силен да наложиш волята си на живота, трябва да се примириш с това, което животът ти предлага.“
„Повечето редактори са нереализирани писатели. Но такива са и повечето писатели.“
„Когато една котка те осинови, нищо не може да се направи, освен да чакаш вятъра да завее в друга посока.“
"Моята поезия има повече допирни точки със съвременниците ми в Америка, отколкото с каквато и да е творба, написана от моето поколение в Англия... Тя не би била това, което е, и ми се струва, че не би била толкова качествена... ако бях роден в Англия и не би била това, което е, ако бях останал в Америка. Всъщност е комбинация от неща. Но по своите източници, по емоционалните си извори идва от Америка."
Т.С. ЕЛИЪТ - англо-американски поет, драматург и литературен критик, роден на 26 септември 1888 г. Творбите му „Любовната песен на Дж. Алфред Пруфрок“, „Пустата земя“ и „Четири квартета“ се смятат за едни от най-великите постижения на модернизма от XX век. Носител на Нобелова награда за литература за 1948 година. Смятан е за един от най-великите литературни критици на XX в. Той има значителен принос за литературната критика, като оказва силно влияние на така наречената „Нова критика“. По някакъв начин той сам пренебрегва и свежда до минимум значимостта на работата си – веднъж казва, че критиката му е просто вторичен продукт на неговата лична поетична работа. Умира на 4 януари 1965 г.
