АВТОР: ВАЛЕНТИН КОВАЧЕВ
СНИМКИ: М. МИЧЕВ
Историята: На няколко километра от София, в близост до двореца „Врана“ (до жп линията София – Елин Пелин), се намира едно забравено архитектурно бижу с богата история, важна както за българите, така и за европейците. Построена при цар Фердинанд в началото на миналия век, във виенски стил, малка сграда посреща знатните гости на двамата български царе – Фердинанд и Борис III, слизащи от влака по линията на „Ориент – Експрес“. Държавните глави церемониално ги посрещат на гаровия перон, канят ги за кратък отдих в кокетната сграда, след което гостите и домакините излизат през другата врата на гарата, качват се на малко влакче – теснолинейка и след няколко минути влизат в парка и спират край двореца „Врана“. Гостуването започва по най-любезен еропейски начин.
Някога „Царската гара“ е посрещала кайзер Вилхелм II, английските крале Джордж V и Едуард VIII, императорът на Австро – Унгария Карл I, Великата княгиня Мария Павловна, Кемал Ататюрк и много други, които са пристигали на лично или официално посещение при българските монарси.
След 1944 г, „Царската спирка“ е разграбена, интериорът изчезва, луксът и блясъкът са изтърбушени. Сградата години наред се използва за железопътна канцелария, а после за склад на различни материали. Въпреки всичко, остава масивна и красива, макар и силно занемарена. При електрификацията на жп линията през 60-те години на ХХ в. е премахната предната козирка и перона за слизане и там е монтиран ел. стълб.
Казусът: В най-новите времена, „Царската гара“ е изоставена дори като помещение за склад, вратите и прозорците липсват. Оцелялата повече от век сграда, започва да поддава на дъждовете, снеговете и огънят, пален в помещенията от случайно пребиваващи скитници.
Близо век след построяването си, през 2009г., по случайност сградата има щастието да се сдобие със статут на „Недвижима културна ценност от местно значение“, който я спасява от безпричинно разрушаване от работниците на неизвестна и досега фирма.
Макар и обявена за паметник на културата, от години „Царската гара“ или „Халтата“, както още е известна, е без реално установен собственик. Няколко институции, между които НКЖИ, Столична община, Областната управа, Министерство на културата, си подхвърлят собствеността на сградата като горещ картоф, като никоя от тях не желае да поеме отговорност за реално опазване и съхранение на архитектурното бижу като собственик.
През 2017 г. гражданска организация подава до Софийска прокуратура сигнал за безстопанственост на сградата. Започната е преписка между гопеспоменатите институции, която не е довършена и днес. Има доста телевизионни репортажи и медийни публикации, които показват красотата и самотната изоставеност на сградата и призовават институциите да свършат работата си. Да поемат отговорност. Да спасят сградата, историята и паметта ни. Реален резултат за съжаление няма. Нито медиите, нито гражданите успяват да смутят безкрайното спокойствие на кметове, управители, министри. Сградата продължава да е изоставена на действието на природните фактори и бавно и неизбежно губи от здравината и масивността си. Липсва всякаква пожелателна грижа на „добър стопанин“ от страна на когото и да било.
Схемата: Внезапно, насред цялата дългогодишна институционална летаргия, в предизборната програма на настоящата столична кметица Йорданка Фандъкова, публикувана на : fandakova.bg, между дежурните предизборни декларации за „грижа“, „опазване“ и „възстановяване“ на културното наследство на столицата, се появява следното изречение:
„Пренасяме на територията на парк „Врана“ царската гара от Казичене и изграждаме музей на царските каляски“.
Макар и да звучи добре за незапознатите с цялостната фактология, такова действие би било практически невъзможно за изпълнение. Първо - сградата е обявена за недвижима културна ценност. Второ - състоянието й в момента не позволява „пренасяне“, а има нужда от професионално реставриране на място и запазване не само на сградата, но и на пространството, където се намира. Местонахождението й е знаково и заличаването му ще означава подмяна на историческите факти, а това засяга не само българите, но и европейците.
Практиката на пренасяне на сгради досега не е реализирана никога в България и да се избере точно „Царската спирка“ в Казичене за този експеримент, е доста непрофесионално и деструктивно, точно обратно на иначе декларираната на думи „грижа“.
Всеки подобен опит за „пренасяне“, всъщност ще разруши крехката вече сграда и при така създадените изкуствени „обстоятелства“ ще се наложи евентуалното построяване на „реплика“ на сградата на произволно избрано от някого място, различно от автентичното й историческо местополложение.
Заявлението на тези намерения от Столична община, може би не е съвсем случайно.
Всеки подобен общински проект има предвиден бюджет, а това са парите на данъкоплатците. Тези пари би трябвало да се харчат наистина разумно, целесъобразно и реалистично, с грижата на добър стопанин.
Какво би се случило с подобен архитектурен паметник във всяка произволно избрана европейска държава? Реконструкция, грижа, възстановяване на пряката релсова връзка с двореца „Врана“, реклама, привличане на чуждестранни и местни туристи, приходи.
Създаване на културен център и културен интерес.
Разказване на историята на европейска България, неделима част от историята на Европа. Интерес и положителен имидж. Развиване на културен туризъм с реално съществуващи исторически паметници. Развиване на района. Развиване на двореца „Врана“ и уникалната му ботаническа градина, създадена собственоръчно от един европейски монарх. Изключително подходящо би било гарата да стане част от цялостен „автентичен царски исторически маршрут в София“, който би станал невъзможен с нейното премахване/замяна/преместване. Наскоро бе открита ценна информация и за друга царска спирка, която се е намирала в близост до днешния мост „Чавдар“.
Но тук уви, имаме безотговорност, липса на добра грижа, липса на добро управление и на реализъм.
А толкова малко трябва……..
