СЕРГЕЙ ДРАГАНОВ

В България стотици стари сгради, пропити с история, се саморазрушават заради нехайство или са плячка на алчността на новозабогателите. Цяло лятото националните ни медии отразяваха с патос хленча на туристическия бранш – нямало клиенти. „Царската гаричка“ край София е само един пример за тотална безотговорност и късогледство на тези, които харчат и усвояват парите на столичани. Резултатът е погребване на купища история, която е могла да бъде запазена жива с малко умствено усилие. За сметка на това никнат като гъби бутафорни исторически комплекски, направени с евтини китайски материали. 

Жителите на едно малко хърватско селце – Стриживойна, показват нагледно как от нищото могат да станат световноизвестни, без да усвояват еврофондове.

Как ли? Някой е препрочел внимателно романа на Агата Кристи "Убийство в Ориент експрес" или е гледал някои от филмите, и е намерил доказателства, че историческият влак, в който е извършено убийството, е спрял, затрупан от снега, именно на тяхната гара. Когато легендарният детектив Еркюл Поаро пита персонала къде е спрял влакът, му отговарят: "Между Винковци и Славонски брод". Любопитното е, че местните жители  се сещат, че това е само и единствено Стриживойна, казва местния кмет пред RTL.

Агата Кристи пише романа преди 85 години. Днес "Убийство в Ориент експрес" е криминална класика. Наскоро отново беше екранизиран, а влакът легенда продължава да е пълен с туристи, които искат да се отъркат в романтиката на миналото и съприживеят разследването на Поаро.

Вече има проект, чрез който да се оформи вагон музей с подходящия инвентар, пресъздаващ интериора на "Ориент експрес", магазин, декориран в същия стил, алея за разходки и кафене, което да предлага лека английска закуска, пише croatiaweek.com.

Колкото до „Царската гара“ край София -  откъдето през 1918 г. Фердинанд напуска България, година по-късно  посреща „Ориент експрес“. 

Защо жителите на едно малко хърватско селище (2500 души) могат да станат част от литературната история на човечеството и да привличат туристи? Въпросът е риторичен.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...