ГЕОРГИ А. АНГЕЛОВ, DW

Захарната фабрика в София. Сградата, която е дала името на едноименния квартал е един от 150-те паметници на културата с категория “национално значение” в столицата. Образец е на европейската индустриалната архитектура от края на ХIХ век век, но се руши. Бавно и безпощадно.

От основната сграда е останал само нейният скелет, както и стени, които подлежат на възстановяване. Останалите индустриални сгради от комплекса са безвъзвратно изгубени.

Миналото

Захарната фабрика е първото голямо индустриално предприятие в България. Открита е на 28 ноември 1898 година. Комплексът е изграден на площ от 14 000 кв.м. от белгийската компания "Български захарни фабрики и рафинерии". След това сградите се използвани за складове. След приватизацията имотът многократно сменя собственика си, а Столична община спорадично се опитва да накара поредния от тях да възстанови поне основната сграда.

В близост има 12 двуетажни жилищни сгради с по осем апартамента, построени през 1922 г. от БДЖ. Част от тях сега са жилища за социално слаби. През 1941 година започва строителството на 350 работнически апартамента в квартала – с пари от фонд „Обществени осигуровки“ и върху общинска земя. Тогава е построена и сградата, използвана от администрацията на район “Илинден”, данъчните власти и кризисния център за временно настаняване. Сградата на общината и част от жилищните блокове наоколо са били база на немските военновъздушни сили по време на Втората световна война.

Настоящето

След протести, кризисният център, в който са настанени 35 семейства с 80 деца, ще бъде затворен. Според местните, по-голямата част от настанените в центъра са зависими от алкохол и наркотици, сред тях има психично болни и агресивни, а присъствието им превръща квартала в гето.

От арка под сградата на общината започва ларгото на квартала, което наскоро е било ремонтирано, а част от блокчетата са санирани преди 2 години. Усещането обаче е за изоставеност и хаос. За това спомагат "подобренията", които съсобствениците са правили в някога китните блокчета. Един е сложил външна изолация в “смел” цвят, друг е усвоил тераса, а трети е вдигнал мансарден етаж на покрива – без да се съобразява със стила и историческия период на сградите…

Бъдещето

Захарна фабрика е на 2 километра от идеалния център на София. На метри от него е и вторият по големина парк в София - Западен парк. С ниското си строителство и зелените пространства между сградите кварталът би могъл да бъде един от най-добрите за живеене в София. 

Пазарът на имоти в разрастващата се българска столица неминуемо ще доведе предприемачите и купувачите и до него. Въпросът е дали поне основната сграда, която има висока историческа и архитектурна стойност, ще остане под някаква форма или ще се “самосрути”, а на нейно място ще изникне поредната модерна и лъскава офис сграда. 

 Жилищна сгради, строена от БДЖ през 1922 г.

 

Сгради, които вече ги няма

Съдбата на Захарна фабрика и на квартала следва други подобни. Съборените исторически сгради и в София, и в цяла България не са една и две.

През  2017 г. беше съборена “Двойната къща” на бул. "Левски", строена през 1907 година – след пожар и “самосрутване”. Статутът й на културен паметник беше отнет след становище на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и с подписа на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов. Сега там се издига бизнес сграда, построена от Кирил Киров-Японеца.

Само скелет стърчи от вилата на Александър Стамболийски в “Модерно предградие”, която е паметник от “национално значение”...

Не са една и две и сградите, които са на път да бъдат разрушени. Сред тях са Царските конюшни на “Дондуков”. През 2018 покривът на една от сградите в комплекса горя, а съсобственици в него са частни лица и държавни институции, които спорят в съда.

“Къщата с ягодите” на “Сан Стефано” се саморазрушава от години. От 2004 г. тя е собственост на бившия директор на „Лукойл” Валентин Златев.

По пътя на разрухата върви и сградата на бившия театър „Ренесанс", позната последно като клуб "Син Сити" (на снимката). От 2016 година е оставена да се разпада, като някой услужливо премахва части от покрива и дограмата. Собственикът на сградата Красимир Георгиев смята да строи на мястото петзвезден хотел.

Малко оптимизъм

Добрата новина: както изглежда, в Столична община все пак са прочели доклада на датския урбанист Ян Геел "София - град за хората", и беше стартирана програмата "Културно наследство”. Тя трябва да подпомага собствениците на недвижими културни ценности за тяхното съхраняване, реставрация, консервация и тяхната социализация.

Дали обаче вече не е станало твърде късно?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повече ограничаваш себе си, толкова повече се разкрепостяваш. Деспотизмът на ограниченията само помага да се достигне точността на изпълнението.”

Игор Стравински, руски композитор, роден на 17 юни преди 139 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?