"СЕГА", по материали от чуждия печат

Самата концепция за изкуството се променя пред очите ни. Нашите потомци е много възможно да не са наясно какво е да отидеш на кино или да разгърнеш книга от хартия. Те ще живеят обаче в домове, които ще се местят, може би ще скулптират произведения от "жива глина" и ще си правят собствени музеи. И най-вероятно окончателно ще могат да живеят в света на виртуалната реалност, където ще творят, при това с помощта на мощен изкуствен интелект. А какво ще творят ли?

Това е най-трудно да се каже. Но всеки ще може да има например

свой собствен Лувър

Защото малките революции, една след друга връхлитащи постиндустриалното общество, безусловно оказват влияние и на изкуството. Очевидно е например, че във връзка с намаляване на заетостта на работното място (научно-техническият прогрес уверено води човечеството към  "общество на свободното време") все повече хора се занимават с творчество. Блогъри си създават всеки ден и час мини моноспектакли, фотографира вече практически всеки, да пише, музицира, рисува и споделя в социалните мрежи може на практика всеки, който не го мързи, от почти всяка точка на земята. Тайните на майсторлъка и технологиите на занаятите постепенно се оказват все по общодостъпни, а изкуството става толкова демократично, колкото не е било в нито един етап от човешката история. Появяват се непрекъснато  разнообразни нови компютърни програми, които позволяват на всеки усвоил ги да бъде творец с помощта на виртуални моливи, четки, да проектира триизмерни инсталации. 

Ясно е, че вече в близко време много бурно ще се развиват неотехнологичните субкултури. Обменът в такива виртуални общества ще се отличава, а той вече и се отличава с огромен интензитет. Разбира се, ще се запазят и ретроанклави, където хората ще предпочитат някои бутикови форми на изкуството - ще ходят на кино, ще четат и купуват хартиени книги. Всъщност островчетата на обичайното традиционно изкуство няма да са никак малки - такива като групи за рисуване, за исторически реконструкции, за хорово пеене или оркестрова музика. Те дори по численост на адептите си ще са по-масови - първо, защото населението на планетата расте, а второ, защото много повече хора ще имат свободно време. И трето, много важно - отчасти  това "групиране по интереси" ще служи като психологическа защита срещу бързите промени и възможното им дехуманизиращо възприемане. Както и за да могат такива хора 

да търсят идентичност, да изглеждат оригинални

Днес идеите се разпространяват почти мигновено. Епохата на колективно, глобално мислене вече е тук. Творбите, арт произведенията, книгите благодарение на цифровите технологии се оказват общодостъпни. Във връзка с това се развива особен творчески жанр - фенфикшън. При него добило популярност произведение се дописва или доработва от читатели, слушатели, зрители. Така че всеки на практика става сътворец. Така стана например с "Хари Потър", така се случва и нашумелия филм "Игра на тронове", създаден по сагата на Джордж Р. Р. Мартин "Песен за огън и лед". Разбира се, въпросът с майсторството, авторските права върху идеи и лейбъли също заслужават внимание, а и се нуждаят от решение. Но между тези около половин милион фен версии на Хари Потър специалисти откриха и по-креативни, и по-интересни от оригиналния текст. Възможно ли е тази тенденция да доведе до някаква "колективизация" на произведенията на изкуството? Възможно е. И например към 2030 година "Война и мир" или "Дон Кихот" да имат по един първичен автор, още по няколко известни, които се изучават официално, и по десетки, дори стотици други, които любопитните също могат да четат....

А цифровизацията и 3D технологиите, холографските модели на скулптурите дават възможност за един ден, ако поиска човек, да обиколи всички големи музеи на света и да ги разгледа. Нещо повече, всеки може да си създаде свой персонален Лувър и да кани посетители в него, които да харесат или не харесат вкуса му. Сега вече се организират много такива персонални изложби. Не е възможно да си представим точно какво ще е творчеството на бъдещето, но ще въздейства върху сетивата толкова пълно - с мириси, багри, осезаемост, звуци и дори промяна в температурата, че е възможно да се окаже по-ярко и по-живо от реалността. 

А изкуството на тялото - биомодификациите?

Новото време вероятно ще внесе нови теми в изкуството. Развитието на биотехнологиите несъмнено ще доведе до усъвършенстване на бодиарта; измененията в тази творческа сфера безусловно ще са значителни предвид индивидуалния интерес към нея. В бъдеще начините за промяна на собственото тяло ще се окажат много и разнообразни и съответно ще разцъфти нов дял на креативността - биомодификацията. Не в съвременния смисъл на думата обаче (татуировки и пиърсинг), а тъкмо като изменение на собственото тяло. Възможно е хората да променят и разума си, но и тялото в бъдеще. Тоест човек да превърне самия себе си в произведение на изкуството. Сега вече никой не се изненадва, че някой си е променил цвета на кожата или формата на очите, а това би изумило средновековния човек. Но хората вероятно ще могат да променят фигурата си, тоест - ще има свят в който "всички са красиви".

Ще кажете - утопично, дори опасно? Да, по този път има и опасности. В последната си книга Стивън Хокинг предупреди, че е възможно в света на бъдещето богатите да получат по-голям достъп не само до красотата, но и до здравето, до интелекта, да "форматират" такава прослойка, която е недостижима конкурентно за останалите, "незакупили" съответния софтуер. 

Кога обаче новото не пристигало с проблеми и предизвикателства? А кога не е пристигало? То винаги идва. В случая дори живеем вече в него.

 

Кой е от глина? Пигмалион или Галатея?

Може ли митът за скулптор Пигмалион и оживялата статуя Галатея да стане реалност? Да, ако Сет Голдщайн, шеф на Питсбъргския научен център на компанията Intel, постигне своето. Работата е там, че той пръв се опитва да оживи камъка. Или по-точно - глината. Научното направление, което работи в тази посока, се нарича глинотроника.

Смисълът на идеята е да се създадат дребни частички, които сами биха могли да се групират в предмети. И да се движат, зацепвайки се една за друга. За целта ги снабдяват с електромагнити и чипове за управление и системи за предаване на енергията. Първите прототипи, още само четирисантиметрови, които могат да се движат, вече са факт. Сега изследователите се опитват да усъвършенстват конструкцията и същевременно да отработят поведението на бъдещите частици на компютърните модели. Към  2025 г., прогнозира Intel, глинотрониката ще достигне такова равнище, че моделираните от глинени атоми човешки копия ще изглеждат и ще си движат като оригинала.

Тук за творчеството се открива неподозирана перспектива. Ще може не само да се проектират "живи скулптури", но да се снабди с динамика всеки предмет. Изменящата формата и цвета си материя ще твори чудеса в архитектурата, изобразителното изкуство, киното. 

Ще заприлича ли човекът творец така на Твореца създател? Не е ли малко страшно? Едва ли. Творчеството на бъдещето вероятно ще бъде още по-екзотично от това, което прогнозираме.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.