БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

В славната компания на истинските мъже -  звезди на екшъна, Арнолд Шварценегер е от предпоследното попълнение (след него блестят само Джейсън Стейтъм и Вин Дизел), но много бързо и с типичната за него упоритост и амбиция заема достойно място до Чарлс Бронсън, Чък Норис, Клинт Истууд, Силвестър Сталоун, Жан-Клод ван Дам и Стивън Сегал.

Арнолд е роден в Европа – на 30 юли 1947 г. в австрийското градче Тал. Баща му е полицай, чиято формула за житейския успех е дисциплината и железният спортен режим.

Именно Шварценегер-старши в най-голяма степен формира в своя син умения и способности, с които не само побеждава мъчещия го бронхит, но и открива целта в живота му – утвърждаване и реализация чрез културизма. Идол на младия Арнолд е Стив Рийвс, спортистът, претворил на екрана на прилично ниво образа на Херкулес през 1957 г.

Привлечен от неговия пример и Шварценегер, след като печели четири пъти „Мистър Вселена”, седем пъти „Мистър Олимп” и една „Мистър Европа”, пристига да си търси късмета в САЩ през 1968 г. През 1970 г. е вече в Холивуд и по ирония на съдбата се снима в „Херкулес в Ню Йорк”, играейки ролята на самия герой. Първоначално никой не го възприема насериозно, не само заради ужасния му акцент, който леко се чувства и днес, но и тъй като Шварценегер не умее адекватно да пласира екранна изява в „Дългото сбогуване”(1973), „Улиците на Сан Франциско”(1975), „Злодеят”(1979).

Арни не унива, а благодарение на желязната си воля получава не само реномирано висше икономическо образование, но и с програмираното си като компютър мислене успява да обърне нещата в своя полза както с първата си значима драматична роля в „Остани гладен”(1976) на Боб Райфелсън , така и със заснемането на документалния филм за своите фитнес тренировки – „Мускули от стомана”(1979).

В телевизията се снима в „Историята на Джейн Майнсфелд”(1980) на Дик Ловри, попадайки в полезрението на големите режисьори като Хал Нийдъм, осигурил му партньорството на Кърк Дъглас в „Кактусът Джак”(1980), както и Джон Милиъс, подал му ръка за своята приказно – романтична суперпродукция „Конан варваринът”(1981), с която постига първия си голям касов удар, ставайки суперзвезда за широката публика.

Независимо от резервираните критични оценки, „Конан варварнът” прескача психологическата граница от 100 млн.долара печалба, успехът каца на рамото на Шварценегер и го следва неотстъпно и до днес.

Арнолд Шварценегер създава устойчив, понятен и много ефективен образ на героя – супермен, на немногословния самоуверен здравеняк, който с лекота на бронетранспортьор помита враговете си, за да утвърди своята кауза .

При това, съобразно моралните постулати на качествените американски екшъни, в които доброто винаги и неизменно побеждава – така е в „Командо”(1985) на Марк Лестър, „Хищникът”(1987) на Джон Мактирнън, „Бягащият мъж”(1987) на Пол Майкъл Глейзър, „Червената жега”(1988) на Уолтър Хил, „Зов за завръщане”(1990) на Пол Верховен, „Невъзможно бягство“ (2013) на Майкъл Хефстрьом, „Саботаж“(2014) на Дейвид Айър

Неговият полет към върха на славата е осигурен от Джеймс Камерън.

Под ръководството на този вълшебник на екшъна и напрегнатото приключение Шварценегер става световен любимец с участието си в „Истински лъжи”(1994) и най – вече като легендарният Терминатор пръвоначално в дилогията на Камерън (1984 и  1991) и в неговата прочута интреактивна игра „Битка извън времето”(1996), а след това и в продълженията, реализирани от Джонатан Мостоу през 2003 г. и  Алън Тейлър през 2015 г.

И досега заканата „Аз ще се върна” и призивът „Аста ла виста, бейби!” се помнят като култови реплики, познати на всеки зрител по земното кълбо.

Арнолд не изоставя света на екшъна.

Служи му вярно в „Заличителят”(1996) на Чък Ръсел, „Батман и Робин”(1997) на Джоуел Шумахер, „Краят на дните”(1999) на Питър Хайъмс, „Шестият ден”(2000) на Роджър Спотисууд, „Странични щети”(2002) на Андрю Дейвис, тетралогията „Непобедимите“ (2010 – 2018) , а че е великолепен комик  го доказа с изявите си в „Ченге в детската градина”(1991)на Айвън Рейтман, „Последният екшън герой”(1993) на Джон Мактирнън, „Коледата невъзможна”(1996) на Брайн Левант и „Около света за 80 дни”(2004) на Франк Корачи…

Опитва в режисурата с тв филм „Коледа в Кънектикът“(1992).

Като убеден републиканец и за кратко спортен министър при Джордж Буш-старши, Шварценегер е изкушен от голямата политика и два мандата е губернатор на възловия американски щат Калифорния – от 7 октомври 2003 до 3 януари 2011 г.

По време на снимките в София на „Непобезимите 2“ Шварценгер се срещна и с премиера Бойко Борисов на 10 октомври 2011 г.

През същата 2011 г. преживя криза успешният му 25 годишен брак с Мария Шрайвър от клана Кенеди.

Независимо че двамата имат четири деца и дълго време са образец за американско семейство, става ясно, че Шварценегер има незаконен 14 годишен син от своя прислужничка.С големи усилия и двамата успяха да запазят добрите си отношения през 2012 г.

Арнолд Шварценегер доживя да види своята звезда на Алеята на славата в Холивуд.

Помъдрял и преодолял болката, той се завръща за нови битки в целулоидния свят – „Последици“ на Елиът Лестър „Вий 2“ на Олег Щепченко и „Защо убиваме Гюнтер?“ на Тарън Килиъм,  където се чувства най-сигурен и където постигна най-големите си успехи.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Истинският тест за цивилизацията е как се отнася към безпомощните си членове.“

Пърл Бък, американска писателка, родена на 26 юни преди 130 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Путин и КГБ: Как Русия не стана "втора Америка"

В книгата си "Хората на Путин" Катрин Белтън се възползва от типичната за диктаторите свръхподозрителност, която ги кара рано или късно да се обърнат дори срещу най-приближените си

Роман за вкуса на петмеза от детството

 

"Петмез“ е метафора не само на детството, но и на човешкия живот

Детската игра – първите житейски роли

 

Така както детето, детството, е най-близо да несъзнаваното, така и психоаналитичният прочит на литературата за деца отговаря на иманентно присъщото несъзнавано в природата на тази литература.