БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ
1.Моето поколение израсна с този франчайз.
Днешните млади зрители си нямат представа какво означаваше за нас първия „Терминатор“, който гледахме преди 35 години, натъпкани в спални и всекидневни, със спуснати завеси и плътно затворени врати, вторачили вкупом поглед към монитора, въртящ VHS тираджийската касета с досадно гъгнещ задкадров превод на български. Първият „Треминатор“, с който Джеймс Камерън и Арнолд Шварценегер станаха световни знаменитости, ни държа в плен и състояние близко до хипноза, поради което го въртяхме до безкрай. През 1991 г. излезе продължението – „Денят на Страшния съд“, смятан за връх в жанра и ненадминат качествен щемпел за поредицата.
Гледах го две седмици след световната му премиера, на касета с отвратително качество, цялата нашарена със субтиттри – от арабски до китайски йероглифи – но веднага усетих, че гледам шедьовър в жанра скай фай.
А след това…
2. Камерън се зае да снима „Титаник“ (1997), след това се впусна в безкрайна поредица от морски приключения, превърнати в качествени документални филми и стана така, че докато снимаше „Призраци в бездната“ (2003), Джонатан Мостоу бе определен да снима третата част от поредицата, отново с Шварценегер във водещата роля, като слез излизането й на екран стана пределно ясно – „Бунтът на машините“ не е и никога няма да достигне нивото на втория и първия„Терминатор“. Жаждата за пари обаче роди още две продължения – „Спасение“ (2009) и „Генезис“(2015), оказали се логично още по – слаби и безлични.
Още при гледането на „Спасение“ ме обзе благороден гняв и написах ревю, само за да призова за незабавен рестарт на сагата и привличането на Джеймс Камерън на режисьорския стол. Не се блазня от мисълта да са ми чели размислите в Холивуд, но ето, че чудото стана. Камерън се завърна, но вече като водещ продуценти и сценарист, режисурата я пое Тим Милър, а ние гледаме поредната част от епоса – „Мрачна съдба“…
3. Джеймс Камерън се ядосваше на слабите продължения след 1991 г.
Но сам си е виновен. Защо не продължи напред с маратона, а се остави други да му опорочават идеите и да се вайка и оплаква като Лукас, който след като прибра 4 милиарда от „Дисни“ орева света, че за последната трилогия от „Звездни войни“ не му ползвали идеите…
4.Трябва да се направят важни уточнения.
„Мрачна съдба“ не е продължение на „Генезис“, нито пък на „Спасение“. Погрешно смятан за „Терминатор 6“, той е всъщност пряко следствие от „Денят на Страшния съд“.
Действието започва и набира скорост в Мексико, а срещу новия и още по-опасен пратеник на машините от бъдещето – Rev-9 – Габриел Луна – закономерно носещ черти на типичен латино бандит се изправят цели три смели и храбри жени!
Камерън винаги е изпитвал респект към силните представителки на нежния пол, но в случая като че ли се презапасява политкоректно, недопускайки и никакви неприлични интимни преживелици.
Кои са героините?
Даниела Рамос – Наталия Рейес е надеждата за спасение на човечеството, нейният защитник Грейс – Макензи Дейвис – супервойник от бъдещето и , разбира се, легендарната Сара Конър – Линда Хамилтън, някогашната съпруга на Камерън, която дори на 63 години прави запомняща се и много силна роля.
„Мрачна съдба“ се води филм на Тим Милър, но, повярвайте, няма да откриете и помен от новаторските инвенции, с които ни впечатли в „Дедпул“ (2016).
Милър е в сянката на Джеймс Камерън.
Той е истинският господар на шоуто, той държи контрола върху всеки важен аспект от проекта, и той създава сюжета.
Знаейки добре, че с времето – поне що се отнася до него – всеки франчайз започва да работи за създателя си, Камерън е подходил с нужната отговорност към „Мрачна съдба“, наблягайки основно на сценария, разбирайки добре, че за такъв мащабен и скъп проект, от който се очаква прекалено много, най – важна е драматургичната първооснова.
Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините, защото те са връщане към света на варварството и тоталитаризма, монолитни персонажи, нескончаем екшън и умопомрачителни каскади и спецефекти.
Цялото приключение на тримата ни герои, към които логично се присъединява и ветеранът Терминатор 800 – Щварценегер с Rev – 9, преминавайки от Мексико в САЩ е един безкраен, шеметен, оставящ ни без дъх спектакъл, като стълкновението в самолета и мъчителната победа на финала, коствала гибелта на стария Терминатор , са абсолютна модерна класика , каквато може да ни предложи само маг от ранга на Джеймс Камерън.
Освен на историята и динамиката, Камерън държи сметка и на режисурата на Милър, доколкото тя трябва плътно да следва неговите насоки и ,естествено, на актьорските изяви.
Умилително е да гледаш дуета на Линда Хамилтън и Арнолд Шварценегер. Терминаторът на Арнолд е брадясал, помъдрял, помирен със себе си, непоколебим и знаещ, че трябва да се издължи на Сара. Още с появата си на вратата на скромната си дървена тексаска къща той приковава вниманието ни и ни държи в обятията си до тъжния си, но героичен край. Линда Хамилтън е първоначално гневна, но след това е толкова органична и ефективна, че просто ни кара да ръкопляскаме на всяка нейна стъпка.
Играе с рядко вдъхновение и е толкова убедителна, че напомня неповторимото излъчване на покойната Кари Фишер, която ни караше да хленчим, проследявайки орисията й на принцеса Леа в епопеята „Звездни войни“.
Габриел Луна е перфектният злодей, напомнящ много на Робърт Патрик – Терминатор 1000 от „Т2“.
Като Грейс Макензи Дейвис дава сериозна заявка за силно присъствие в света на екшъна, поради което ще следим с любопитство бъдещите й изяви, особено като спомним и за „Блейд рънър 2049“ (2017) на Денис Вилньов, докато издънката е Наталия Рейес – нелепа и безпомощна като Дани, за която Камерън е трябвало да отдели три пачки долари за опреснителни актьорски курсове.
5.„Мрачна съдба“ е силен и завладяващ филм.
Той не бива да се сравнява с „Т2“, тъй като няма как да гони неговата висота. Но като замисъл , реализация и ниво се доближава максимално до този недостижим образец. Камерън е направил невъзможното – след 28 години създава продължение на филм, връх в кариерата му, който като качество и достойнства може да му съперничи без никакви комплекси.
Кой друг постановчик би се похвали с подобно постижение? Може би Спилбърг? Последните двама титани, снимащи филми за милиадри – зрители и приходи…
„Терминатор : Мрачна съдба“, 2019, 128 минути, реж.Тим Милър, прод. на „Парамаунт пикчърс“, „Туенти Сенчъри Фокс“ , „Скайданс Медиа“, „Лайтсторм Ентъртайнмънт“
