БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

Любимецът на милиони зрители Силвестър Сталоун се ражда на 6 юли 1946 г. в Ню Йорк и расте като хилаво дете с парализирана лява част на тялото, за чието възстановяване са му необходими цели 15 години. Младежът е болнав, трудно усвоява учебната материя и набързо сменя цели седемнадесет училища!

В юношеска възраст все пак послушва баща си Франк, започва да спортува, на 16  вече се занимава с „лек” културизъм, завършва американски колеж в Швейцария, учи драматургия в университета в Маями, Флорида и през 1969 г. поема отново към родния си град.

Дебютира през 1970 г. с главна роля в еротичната мелодрама „Парти у Кити и Студ”(1970) на Мортън Луис.

Снима и с големи режисьори – при Уди Алън е побойник в „Банани”(1971), а при Алън Пакула е шеф на дискотеката в „Клут”(1971), а постига  успех в увлекателната гангстерска забава „Главатарите на Флетбуш”(1974) на Стивън Верона и Мартин Дейвидсън, където се изявява като Станли Росиело.

След този филм и придобитото самочувствие пътят към популярността е открит – в безсловесната роля на наемния убиец Джони в „Сбогом, моя красавице”(1975) на Дик Ричардс,  Франк Нити в „Капоне” (1975) на Стив Карвър, както и  в прочутия сериал „Коджак” (1975) като детектива Рик Дейли на Абби Ман.

Оттук до световната слава на „Роки” има само една крачка и ...една година.

Легенди се разказват за това как с яростна упоритост Сталоун отстоява пред ръководството на „Юнайтед артистс” правото си да бъде не само сценарист, създал сюжета за четири дни, но и изпълнител на главната роля,  да посочи режисьор, с когото иска непременно да работи – Джон Авилдсън и да продаде сценария за 23 000 долара, но с процент от печалбите.

Благодарение на неговата упоритост и непреклонност шефовете отстъпват, „Роки”излиза на 3 декември 1976 г., събира световен приход от 225 млн.долара  и печели три „Оскара” – за филм, сценарий и монтаж, като за пръв  път Сталоун е номиниран и като най-добър актьор на годината.

През 2015 г. за същата си , но вече поддържаща изява, отново е номиниран да наградата на Академията!

Ролята на италианския „жребец” Роки Балбоа се оказва големият шанс на живота му, с която Силвестър Сталоун се идентифицира до днес.

С нея  доказва, че е самороден талант и че той ще чупи яйцата за омлета.

Филмът връща на екран чистата емоция и е необходимата оптимистична приказка за обикновените американци на тема „В какво се превръщат мечтите, когато вярваш в тях”,  изтерзани от виетнамската авантюра и аферата „Уотъргейт”.

Слай се съобразява с традицията и реализира още шест продължения (1979, 1982, 1985, 1990, 2006, 2015) , на петото отново привлича Авилдсън за постановчик, тъй като другите поема да режисира сам, но с течение на годините магията на успеха се загубва.

Героят остава без развитие и вътрешно обогатяване, в началото на перестройката в четвъртия филм е използван като защитник на традиционните американски ценности  в жестока схватка с боксьора – кагебист Иван Драго – Долф Лундгрен, петата част деградира до сантиментална махленска драма и едва в шестата серия сякаш има възраждане на магията, когато 60-годишният Роки отново излиза на ринга  за последната си  достойна загуба, след което се преквалифицира в треньор…

По подобна парабола се развива съдбата и на другия му култов герой Джони Рамбо, бившата зелена барета, която, борейки се с предразсъдъците на глухото провинциално американско градче, печели безапелационно нашите симпатии  в пилотната серия на нашенеца Тед Кочеф (1982), създадена по романа на Дейвид Морел.

След това като едноличен противник на виетнамския и съветски милитаризъм (в продълженията на Джордж Пан Косматос, 1985 и Питър Макдоналд, 1988), действащ на принципа – „Стреляй и след това мисли!” повече стъписва, докато в последната част, заснета от самия Сталоун през 2008 г. , надянал плаща на борец срещу кървавата бирманска хунта , Рамбо  отново намира своето призвание.

Слай изживява три кризисни периода в кариерата си, които успява да преодолее с много настойчивост и постоянство.

Първият идва  след „Роки I”, когато опиянен от славата решава, че в киното може да прави всичко и да бъде тотален автор .

Така, надценявайки своите възможности,  създава две анемични и полууспешни авторски мелодрами, за които днес надали някой се сеща – „Райската алея”(1977) и „Да оцелееш”(1983), който на всичкото отгоре е продължение на легендарния мюзикъл на Джон Бадъм „Треска в събота вечер”(1977) отново с Джон Траволта в ролята на Рито Манеро, чийто провал компенсира с блестящите си превъплъщения като профсъюзния ръководител Джон Ковак във „ФИСТ”(1978) на Норман Джуисън,  симпатичният вратар Робърт Хотч във футболната драма на Джон Хюстън „Бягство към победата”(1981), суровият и безкомпромисен детектив Дик Да Силва в трилъра „Нощни ястреби”(1981) на Брус Маламуд, напористият Ник Мартинели, станал кънтри звезда в прочутата мелодрама на Боб Кларк „Фалшивият диамант”(1984), където в партньорство с легендата Доли Партън демонстрира великолепни вокални данни ,  лейтенант Мерион Кобрети в екшъна „Кобра”(1986) на Джордж Пан Косматос и  майсторът на канадската борба Линкълн Хоук в „На върха”(1987) на Менахем Голан.

През този период Силвестър Сталоун става любимец и на президента Рейгън, който го кани в Белия дом през 1985 г.

Вторият кризисен етап настъпва в началото на 90- те години на миналия век, когато безуспешно се опитва да се утвърди в комедията, регистрирайки слаби постижения в амбициозни проекти – „Оскар”(1991) и „Спри, или мама ще стреля!”(1992).

Независимо че е ръководен от майсторите Джон Ландис и Роджър Спотисууд , Слай допуска непростим гаф, като намира спасителен изход в света на екшъна – в „Танго и Кеш”(1989) на Андрей Кончаловски , „Зад решетките”(1989) на Джон Флин , „Катерачът”(1993) на Рени Харлин , „Разрушителят”(1993) на Марко Брамбила, „Специалистът”(1994) на Луис Лоса , „Атентатори”(1995) на Ричард Донър , „Съдията Дред”(1995) на Дани Кенън и „Дневна светлина”(1996) на Роб Коен.

Този му ход се оказва смайващо далновиден, хонорарите  скачат до небесата – 15 милиона долара за „Роки IV” и 20 милиона за „Състезанието”, а филмите му носят солидни печалби – като първенецът е безспорно „Катерачът”, спечелил общо 225 милиона долара!

В края на миналото десетилетие Сталоун прави нови опити за смяна на имиджа -  в псевдодокументалния филм на Артър Хилър „Гори, Холивуд, гори”(1997) и особено с  „Копланд”(1997) на Джеймс Манголд, в който в ролята на ченгето Фреди Хефлин доказа, че е изключителен драматичен талант.

Новото хилядолетие за Сталоун тръгва добре с екшъна „Законът на Картър”(2000) на Стивън Кей, в който ни впечатлява в одеждите на  непоколебимия Джак Картър, след това е автомобилният състезател Джо Танто в бледата спортна драма на Рени Харлин „Състезанието”(2001) и бодигардът Франки Делано в гангстерската комедия на Мартин Бърк „ Да охраняваш Анжело”(2001).

Силната драма „Детоксикация”(2002) на Джим Гилеспи е последвана от  двата му провала с неговите камеоизяви в „Такси - 3”(2003) на Жерар Кравчик и „Деца шпиони -  3”(2003) на Робърт Родригес, като опит за завръщане в голямата игра се явява ролята му на мага на картите  Дийн Стивънс  в „Ловки ръце”(2004) на Деймиън Нюман .

Силвестър Сталоун отново напомня за себе си като голяма звезда с трите си поредни успешни авторски проекта „Роки Балбоа”(2006), „Джон Рамбо”(2008) и „Непобедимите”(2010), в който се  подвизава като Бърни Рос, спечелвайки със своите приятели Джейсън Стейтъм - Лий и Джет Ли – Ин Янг, своята мръсна малка война в Южна Америка.

Продълженията му излязоха през 2012 и 2014 г., предстои премиерата и на „Пазители на галактиката – 2“ (2017) на Джеймс Дън…

Днес Сталоун е уважавана и обичана звезда на световното кино,  колекционер на картини и красиви жени ( браковете му със Саша Цак, Бриджит Нилсен и Дженифер Флауър са подробно разнищени от клюкарските издания), художник , създател на линия мъжки дрехи с марката „Sly”, институция, с която и досега се съобразяват при реализацията на скъпи и рисковани проекти като  „Непобедимите”.

Не е за вярване, че Слай Сталоун става на 70 години, тъй като и досега  е запазил своя младежки дух, ентусиазъм и непосредственост, виталността си и вкуса към авантюрата ( Той е сред инициаторите, заедно с Брус Уилис и Арнолд Шварценегер, за създаването на веригата ресторанти „Планета Холивуд” през 1991 г., много популярна някога,  но за съжаление двукратно фалирала през 1999 и 2001 г.), неизтощимата си работоспособност, сериозното си отношение към професията и безпределната любов на  многобройните си  почитатели, с които контактува в Twitter.

Сталоун гостува у нас на 28 септември 2008 г.и се  срещна  с тогавашния столичен  кмет Бойко Борисов – българският Рамбо, приел го на „Московска” № 33 като свой скъп гост,  снима в България втората и третата част на „Непобедимите“ и дори похвали родината ни като райско кътче ( „Това е мястото!“)  в прочутото си видеообръщение от 11 октомври 2015 година…

 Още текстове от Борислав Гърдев ТУК

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Предателите са винаги най-отпред

    "Като си помисля само, че ако тези българи, дето са против европейска България, живееха през турско, едно щеше да е сигурно – никога нямаше да има Българско възраждане" - Колчо Слепеца, "Из кривиците на времето"

 

„По-добре да те мразят за това, което си, отколкото да те обичат за онова, което не си.“

Андре Жид, френски писател, роден на 22 ноември преди 157 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Игра на сенки и привидения (ревю)

 

„Бреговете на Бохемия“, Румен Денев, издателство „Аквариус“, 2024 г.

Свежа и забавна комедия за абсурдите в съвременния ни свят (ревю) 

     

„Банкерът от Мумбай“ - при добре свършена работа от творческия екип и удовлетворени зрителски очаквания и боговете мълчат.

Синът на Спартак разказва…

Майкъл Дъглас с тъга и горчива ирония споделя, че затоплянето на отношенията с прочутия му баща настъпва след като Кърк преживява катастрофа и инсулт, след като губи син и след като самият Майкъл преминава през ада на рака в четвърти стадий – на езика – през 2010–2011 г.