ПЕТЪР КЪРДЖИЛОВ, "Портал Култура"

Историята за из­куственото чудовище, сътворено от д-р Франкенщайн и носещо неговото име, се оказа един от най-устойчивите митове в летописа на седмото изкуство. Макар че днес и киното е много по-различно от това, което е било по време на раждането на този екранен образ, и светът, в който живеем, не е онзи, който беше преди, Франкенщайн продължава да живее… Безсмъртен като всеки мит!

Но преди да стане такъв, той е литературен герой – също необикновен…

В началото е Словото

Звучи парадоксално, но понякога крайният резултат от най-индивидуалното, най-самотното и най-егоцентричното интелектуално занимание – литературното творчество, може да се окаже рожба на колективна дейност. Такъв е случаят със сътворяването на историята за Франкенщайн, в темелите на която биват вградени сенките на двама гениални английски поети.

Първият е Пърси Биш Шели (1792–1822) – аристократ по произход, безкомпромисен идеалист, един от най-добрите лирици, писали на английски език, един от най-изтъкнатите представители на романтизма, идол за следващите поколения стихоплетци на Острова, волнодумец и бохем, чийто ексцентричен начин на живот му донася изключителна популярност, но и провокира консервативното британско общество, което не пести усилия, за да очерни неговата личност… През 1811 Шели бива изключен от Оксфордския университет и се оженва, ала през 1814 изоставя съпругата и децата си и заедно с две 16-годишни момичета – Мери Уолстънкрафт Годуин (1797–1851) и доведената ѝ сестра Джейн Клеърмонт, заминава за Континента. През 1816 г. Мери става Мери Шели, но преди това двамата с Пърси гостуват в Швейцария, поканени от Джейн във вила „Диодати“ на Женевското езеро, наета от лорд Байрон, с когото тя, наричащата се вече Клеър Клеърмонт, е подхванала отскоро романтична връзка.

Лорд Джордж Байрон (1788–1824) също е един от най-знаменитите английски поети – негови са поемите „Странстванията на Чайлд Харолд“ и „Дон Жуан“, също (като Пърси Шели) е привърженик на свободната любов, също води бурен живот, преливащ от екстравагантност, многобройни любовни връзки – включително хомосексуални и кръвосмесителни, често завършващи с шумни скандали и тежки обвинения, а още по-често с купчина неизплатени дългове… Освен от Клеър и Байрон вила „Диодати“ бива обитавана и от личния лекар на поета – д-р Джон Полидори. Мери и Пърси Шели се настаняват в близост, наемайки по-малка къща.

Двамата поети прекарват времето си пишейки, но и заедно – плаванията с лодка по езерото, които често предприемат, ги вдъхновяват; посредством разговорите си за поезията, историческата предопределеност (детерминизма) и взаимоотношенията между човешкия разум и природата – „многобройни и продължителни“, проточващи се до среднощ, се провокират взаимно; влиянието, което всеки от тях оказва върху другия, е безсъмнено (по това време Байрон пише третата песен на „Чайлд Харолд“)…

Сезонът обаче се оказва влажен и неприветлив. „Неспирните дъждове често ни задържаха по цели дни в къщата“ – спомня си Мери Шели. Нощните сенки и средновековната атмосфера на сградите покрай алпийското езеро разпалват въображението. Това вероятно кара Байрон една вечер да предложи: „Нека всеки от нас да напише по един разказ за призраци“. Не след дълго двамата гении изоставят инициативата. Но не и Мери Шели, която, както сама признава, първоначално замисля „кратък разказ“, започващ с думите: „Беше мрачна ноемврийска нощ…“. Пърси Шели обаче я убеждава да „разшири идеята“. „Аз не дължа на мъжа ми нито една случка, нито едно чувство – споделя през 1831 Мери, – но ако той не ме насърчаваше, разказът никога нямаше да добие вида, в който бе представен на публиката“. А това става през 1818, когато на бял свят се появява нейният готически роман „Франкенщайн или Новият Прометей“. Ще ми се да напомня, че едно от най-значимите произведения на Пърси Биш Шели е поемата „Освободеният Прометей“ (1820).

Идеята, подхвърлена (навярно най-лекомислено) от лорд Байрон, обсебва и д-р Полидори, който пък успява да напише и публикува през 1819 разказа „Вампирът“, смятан днес за първата модерна белетристична разработка на темата, заложена в заглавието; за най-успешното произведение на своя автор, когото някои литературоведи охарактеризират като „създател“ на вампирското направление в жанра фентъзи.

Първата екранизация

Киното жадно протяга ръце към лите­ратурната творба на Мери Шели. Продуцентът на най-ранната екранизация от 1910 е гениалният изобретател и властелинът на световното кино в епохата на Великия Ням – Томас Алва Едисон. Неговата „свободна адаптация“ може да се види и днес в интернет.

Класическият филм

Целулоидната класика „Франкенщайн“ (1931) обаче излиза едва след като в Холивуд избухва „звуковата революция“. Първоначално компанията „Юнивърсъл“ възлага ръководството върху снимките на французина Робер Флори. Неочаквано актьорът Бела Лугоши отказва да играе с теж­кия грим, който го прави неузнаваем. След избухналия скандал изборът за режисьор на филма пада върху Джеймс Уейл (1889–1957), малко известен дотогава.

Сюжетът

До селце в немскоговорящата част на Алпите се въздига мрачен средновековен замък, в който д-р Хенри Франкенщайн (Колин Клайв) се опитва да сътвори изкуствено създание. С помощта на своя гърбав слуга Фриц (Дуайт Фрай) ученият се сдобива с части от мъртви тела, на които, след като ги „сглобява“, успява да вдъхне живот с помощта на „небесното електричество“. Така на бял свят се появява същество, което освен с отблъскваща външност се оказва и с мозък, взет от екзекутиран престъпник. Скоро то започва да вилнее из околност­та и да убива. Мъжете от близкото село тръгват по следите на Чудовище­то и подпалват мелницата, в която то се укрива…

Създателите

Въпреки трудностите, съпътствали продукцията, успехът на „Франкенщайн“ е изключителен. С него започва периодът на възход за американското фантастично кино (при все че и до днес за мнозина той си остава филм на ужасите). Достойнствата на творбата са многобройни: стройният драматургичен разказ, про­фесионалната режисура, ярките образи и запомнящите се епизоди, завладяваща­та и плашеща готическа атмосфера (художник е Чарлс Д. Хол), творческото из­ползване на звука и музиката (оригиналната партитура е творение на композитора Бернхард Каун, макар че името му не бива изписано в началните надписи на филма), сполучливата операторска ра­бота на Артър Идесън („Изгубеният свят“, „Невидимият“), специалните ефекти – дело на цяла група „магьосници“, сред които се откроява Джон П. Фул­тън (1902–1966). Тъкмо той е майсторът на оптическите трикове и за „Невидимият“ (1933), режисиран отново от Джеймс Уейл.

Филмът „Франкенщайн“ не само популяризира литературния образ, изваян от Мери Шели, но и го утвърждава сред многомилионната киноаудитория. Така се ражда един от най-устойчивите митове в киното – легендата за из­куственото чудовище, създадено от д-р Франкенщайн и приело неговото име.

„Българинът“ Борис Карлов

За ролята на Чудови­щето Уейл кани свой сънародник – ан­глийския характерен актьор Уйлям Хенри Прат (1887–1969). След премиерата неговият псевдоним Борис Карлов (Boris Karloff) става толко­ва известен, че днес почти никой не си спомня истинското му име. Тогавашната родна преса използва обстоятелството, че псевдонимът на изпълнителя звучи като българско име и смело обявява Прат за нашенец (при това, разбира се, от Карлово)…

Специално за Борис Карлов гениалният художник-гримьор Джак П. Пиърс (1888–1968) създава „маска“, която покрива лицето на актьора, ала не скрива мимиките му. Всеки ден изпълнителят понася с невероятно търпение четиричасовото нанасяне на грима, за да признае накрая: „Пиърс създаде Чудовището, аз само го движех в костюма“. Пластич­ният грим на Пиърс се смята за своеобразен връх в занаята не само за своето време, той впечатлява и днес!

Борис Карлов изгражда толкова страдалчески образ на Чудовището, че независимо от злодея­нията му, зрителят не изпитва ненавист към него, възприема го не като убиец, а като жертва на случайни обстоя­телства. Колкото и страховито да е разказаното във „Франкенщайн“, авторите не акцентират свое­то внимание върху насилието и шоко­вите сцени. Във филма не се вижда дори капка кръв!

Проклятието на Чудовището

Не са малко и любопитните истории около филма, чиято истинност е трудно да се провери. Една от легендите е за „проклятието на Чудовището“, което тегне над създателите на „Франкен­щайн“ и участниците в него. Действително по-сетнешните съдби на някои от членовете на екипа се развиват тра­гично – режисьорът Джеймс Уейл бива открит удавен при неизяснени обстоятелства в басейна си, актьорът Бела Лугоши прекарва послед­ните няколко години от живота си в психиатрична клиника, племенницата на Борис Карлов посяга върху жи­вота на своите деца… Самият факт, че всички тези неве­роятни подробности остават вписани в ана­лите на световното кино, говори за огромната популярност на филма.

„Роднините“ на Франкенщайн

Шоковото въздействие и финансовият успех на филма не остават незабелязани от шефовете на „Юнивърсъл“, които тутакси реагират на интереса към произведението, мултиплицирайки неговия сюжет. Така с течение на времето се ражда цяла поредица: „Годеницата на Франкенщайн“ (1935), поставен също от Джеймс Уейл и номиниран за „Оскар“ в категорията „най-добър звукозапис“, „Синът на Франкенщайн“ (1939), „Духът на Франкенщайн“ (1942) с Лон Чани и „Франкенщайн среща Върколака“ (1943) с Бела Лугоши…

Английският д-р Франкенщайн

В периода 1957–1974 лондонската целулоидна компания „Хамър“, специализирала се в производството на „хоръри“ (филми на ужаса), продуцира цели шест заглавия, чийто сюжет се фокусира върху образа на д-р Франкенщайн (превъплътен все от актьора Питър Къшинг), а не върху този на неговото чудовищно творение. Поредицата започва през 1957, когато излиза първият цветен филм за Франкенщайн – „Проклятието на Франкенщайн“ на Терънс Фишър (режисирал пет от лентите). Следват: „Отмъщението на Франкенщайн“ (1958), „Злото на Франкенщайн“ (1964) на режисьора Фреди Франсис, „Франкенщайн създаде жена“ (1967), „Франкенщайн трябва да бъде унищожен“ (1969) и „Франкенщайн и чудовището от Ада“ (1974).

„Младият Франкенщайн“

През 1974 се появява „Младият Франкенщайн“ на режисьора Мел Брукс – пародия на класическия „Франкенщайн“ (1931), чийто стил се опитва да наподоби; хорър-комедия, модернизирана и „американизирана“ вариация на познатата тема… В центъра на увлекателния разказ е скептичният учен д-р Фредерик Франкенщайн (Джийн Уайлдър), който посещава замъка на покойния си дядо Виктор, открива неговата лаборатория и подновява експериментите му. С помощта на своята асистентка Инга (Тери Гар) и верния, ала глуповат гърбав прислужник Игор (Марти Фелдман) – внук на слугата, помагал навремето на Виктор Франкенщайн, Фредерик съживява трупа на наскоро екзекутиран престъпник и сътворява Чудовището (Питър Бойл – бащата от телевизионния сериал „Всички обичат Реймънд“)… Сред актьорския тим грее и „звездата“ Джийн Хекман – в ролята на слепеца Харолд. Съавторите на драматургичната основа Брукс и Уайлдър са предложени за „Оскар“ (за адаптиран сценарий), „звукарите“ Ричард Портман и Джийн Кантамеса пък очакват Академията да ги отличи в тяхната им област. За съжаление, и четиримата си остават само с надеждите.

Франкенщайн на Робърт де Ниро

Двадесет години по-късно в ролята на Чудовището се пробва дори Робърт де Ниро, а режисьор на поредния „Франкенщайн“ (1994) е Кенет Брана (пресъздал ведно с това и трагичния образ на изследователя Виктор Франкенщайн). Въпреки именитостта на двамата актьори за „Оскар“ биват предложени тримата гримьори на продукцията!

Най-новото в поредицата

През 2015, в навечерието на 200-годишнината от написването на романа на Мери Шели, излиза филмът „Виктор Франкенщайн“ на шотландския кинорежисьор Пол Макгигън, поверил на своя млад сънародник Джеймс Макавой ролята на Виктор Франкенщайн, който този път е студент по медицина във Викторианска Англия.

През 2025 се появи „Франкенщайн“ на снимащия в Холивуд мексикански режисьор Гилермо дел Торо („Кронос“, „Блейд 2“, „Хелбой“, „Огненият пръстен“). Неговата история, придържаща се плътно до оригинала на Мери Шели, започва през 1857, когато датски кораб, скован в арктически води, бива нападнат от чудовищно същество (Джейкъб Елорди). Скоро моряците намират ранен мъж на име Виктор (Оскар Айзък), който след като идва на себе си, моли капитана да го предаде на чудовището, обяснявайки, че то е безсмъртно и със сигурност ще се върне за него. Виктор признава, че е създателят на зловещия Франкенщайн и започва да разказва ужасяващата си история…

На 26 февруари тази година в Лондон се състоя премиерата на „Годеницата!“ (2026) на родената в Швеция американка Маги Джилънхол. Действието на филма се развива в Чикаго през 1930-те години, където и когато Франкенщайн (англичанинът Крисчън Бейл) моли д-р Юфрониус (Питър Сарсгаард) да го дари със спътница в живота. И ученият възкресява героинята на ирландката Джеси Бъкли…

Наместо епилог

В крайна сметка се оказа, че до ден днешен нито един от създателите на филмите от поредицата „Франкенщайн“ не е съумял да се докосне до хладната повърхност на най-авторитетната награда в света на киното – „Оскар“!

Затова пък вече над два века гласът на Франкенщайн продължава да предупреждава от върха на кулата, построена от суетното човечество, като заклева хората да се боят дори от привидно не­винния стремеж да се отличат в науч­ните открития. Но те не го чуват. Защото искат да вървят напред. Напред и нагоре…