НИКОЛА КРЪСТЕВ, "Свободна Европа"

Казва, че е имала 17 значими връзки, но главното за нея винаги е била първичната страст. "В момента, в който чувствата изстиваха", казва Бриджит Бардо в рядко интервю през 2018 г., "събирах багажа си и напусках".

Поведението на младата Бриджит в следвоенна Франция е хранило пълчища от папараци, а съпротивата на родителите й да стане актриса само е укрепвала решимостта й да следва пътя си. Дядо й Франсуа се е застъпил за внучката с думите: "Ако това момиченце стане лека жена, причината не е в киното".

Бриджит Бардо е родена в Париж преди 90 години - на 28 септември, в заможно католическо семейство. Пуританската атмосфера в дома води до формирането на бунтарския ѝ характер. Усилено се занимава с балет. Майката ѝ е била убедена, че детето има качества за професионална кариера.

Приета е в престижната академия за танцови изкуства в Париж, където в продължение на три години репетира и усъвършенства уменията си с руския балетмайстор Борис Князев.

Когато е на 15, Бриджит попада в полезрението на бъдещия режисьор Роже Вадим - съдбоносно събитие, което до голяма степен определя бъдещето й. Вадим тогава е на 22 години и между двамата пламва точно онова, което Бардо впоследствие търси във всяка нова връзка.

Родителите й са ужасени и искат да я изпратят да учи в Англия. Само че Бриджит подпалва косата си - и майка й и баща й капитулират. Условието им е, че влюбените трябва да се бракосъчетаят в деня, в който Бриджит навърши 18 години.

"И Бог създаде жената"

През 1952 г. с епизодични роли стартира филмовата кариера на Бардо. Режисьорският дебют на Вадим "И Бог създаде жената" през 1956 г. с нейно участие предизвиква фурор в Западна Европа. Тогава за пръв път по адрес на Бардо започва да се използва терминът "нимфетка". Романът "Лолита" на Владимир Набоков е публикуван само година по-рано.

Книгата и филмът се конкурират по степен на сензационност - макар и да няма пряка връзка помежду им. Във филма Бардо играе прелъстителна тийнейджърка, която всява смут в заспал провинциален град. Ролята й се удава впечатляващо.

По-късно Бардо споделя, че просто е играла самата себе си - затова и нещата се получавали с лекота.

"И Бог създаде жената" жъне главозамайващ международен успех - още повече за дебют на режисьор, а в САЩ филмът скандализира публиката. Само там приходите са 4 милиона долара (457 млн., преизчислено към 2024 г.) - нечувано постижение за чуждестранна филмова продукция.

На тогавашния президент на Франция Шарл дьо Гол се приписват думите, че Бардо е толкова значима за Франция, колкото износът на автомобили "Рено".

В по-консервативните южни щати е имало случаи полицията да арестува съдържателите на киносалони, дръзнали са прожектират филма. Имало е и забрани за излъчването му. Всичко това се случва в апогея на движението за граждански права в САЩ в социално взривоопасна, но явно слабо толерантна към европейско еротично кино атмосфера.

Макар и да доминира световната киноиндустрия, Холивуд през 50-те години на миналия век отразява нравите на едно дълбоко пуританско, наплашено от Макартизма общество. Интимните отношения са били показвани на екран в стерилен, обезкостен вид. И тогава, подобно на терминатор, се появява Бардо. С разголеното си тяло 21-годишната французойка разбива американските стереотипи и утвърждава новия образ на свободната, предизвикателна жена.

 

Локомотив в историята

През 1959 г. списание "Ескуайър" публикува есето на философката Симон дьо Бовоар "Бриджит Бардо и синдромът на Лолита". В него френската феминистка описва 25-годишната Бардо като "локомотив" в историята на разкрепостяването на жената. По същото време в медиите активно започва да се употребява терминът "секс символ" - именно за Бардо.

Следва да се отбележи, че за разлика от популярните през 40-те години на 20 век така наречени Pin-Up звезди (Вивиан Ли, Рита Хейуърт, Лана Търнър, чиито снимки се окачват по стените, откъдето идва и терминът - б.р.) Бардо има тренирано от балета тяло c изваяни мускули и източени форми. Красавиците от американските Pin-Up плакати са разчитали предимно на добрите си гени и рядко са посещавали фитнес зали. В съчетание с чувствените си устни и откровено предизвикателен поглед Бардо не е оставяла капчица надежда за конкуренцията. Тя е първообразът за женско тяло, наложен и популяризиран по-късно от Джейн Фонда чрез метода ѝ за аеробика.

По съвпадение - след развода на Бардо и Вадим, новата муза на френския режисьор с руски произход е именно младата американска актриса Фонда.

 

Холивуд не е за нея

Заиграването на Бардо с Холивуд продължава с променлив успех в англоезични филми до края на 60-те години, но нейното същинско призвание и признание винаги е била Европа и френскоезичното кино. Два пъти получава предложения за постоянна работа в Холивуд, но и двата пъти отказва - и заради слабия си английски, и заради страха от полети със самолет, и покрай притесненията й за конкуренцията в Лос Анджелис.

Години по-късно Бардо споделя, че наблюденията й върху работата в холивудските продукции твърдо са я убедили, че това не е за нея - щели са да я "изядат с парцалите".

През 1958 г. Бардо става най-високоплатената актриса във Франция, а година по-късно – и в Европа. През 1968 г. - период на масови студентски вълнения във Франция - Бардо играе за пръв и единствен път заедно с Ален Делон във филма "Духовете на умрелите" по мотиви от разкази на Едгар Алън По.

Към края на 60-те години на миналия век славата на провокативната френска актриса вече отдавна е преминала държавни и идеологически граници.

Авторът на този текст си спомня, че във фризьорските салони в София задължително имаше поне една голяма цветна снимка на Бардо или дори плакат.

Популярността (включително и в соцлагера) на женската прическа "кок" - високо вдигната коса подобно на купа сено – до голяма степен се дължи на Бриджит Бардо.

Пред кино "Славейков" на едноименния площад са извиваха огромни опашки за билети в редките случаи, когато филм с участието на Бардо стигаше до българския екран. Тези филми, разбира се, бяха с изрязани еротични сцени и съпроводени с предупреждение "Забранен до 16 години!". За всеки софийски тинейджър по онова време обаче името на френската актриса беше добре познато.

Филмовата критика в соцдържавите от една страна представяше Бардо като пример на декадентството и разврата на "загниващия" Запад, но от друга страна редица нейни изказвания показваха, че тя е "прогресивна" от гледна точка на идеологическите цензори и затова филми с нейно участие бяха допускани на екраните. Разказваха се и политически вицове с участието на Бардо. Като този: След приключването на поредния кинофестивал в Москва Бриджит Бардо пита Леонид Брежнев: "Льоня, що не отворите границите за всички желаещи"? Брежнев похотливо се смее: "Бриджит, само двамата насаме ли искаш да останем?"

 

Чуждият образ

Един от парадоксите в живота на Бардо е това, че тя никога не се е взимала насериозно като актриса, нито пък е смятала, че има талант. От една страна желанието й да се снима във филми е доминирало периода на творческото й оформяне, но веднъж достигнала статуса на глобална знаменитост и секссимвол, тя дълбоко се разочарова от киноиндустрията и сама прекратява кариерата си преди да е навършила 40 години.

По-късно Бардо твърди, че всичко, с което хората я отъждествяват на екрана, не е тя, не е нейната същност, не отразява нищо от вътрешния й свят и убеждения, че образът на екрана й е напълно чужд. Нейните съвременници обаче изразяват съжаление, че тя е прекратила филмовата си кариера толкова рано, и че в нея – противно на собствените й думи – е имало огромен актьорски потенциал. Четиримата от "Бийтълс" са идолизирали Бардо, особено в ранния си период. Джордж Харисън и Ринго Стар са я смятали за най-добрата европейска актриса. Така я възприема и американският бард Боб Дилън, който споменава името й (заедно с това на София Лорен) през 1963 г. в песента "I Shall Be Free".

По време на филмовия си период Бардо е записала и много песни на френски, английски и испански. Някои стават хитове, но самата Бардо определя певческия си талант като "нула".

Влиянието на Бриджит Бардо с лекота се открива в стила на съвременните списания за мода, а също и в сценичното поведение на знаменитости като Линдзи Лоън, Ел Макферсън, Жизел Бюндхен и Риана.

 

В името на животните

След като приключва филмовата си кариера през 1973 г. Бардо се посвещава на мисията за защита на животните и се утвърждава като активистка с глобално влияние.

Тя е отказвала предложения за милиони долари да се снима отново. Бардо поддържа идеята за кастрация на бездомните домашни животни като начин да се осигури достоен живот без страдания за по-малкия брой питомци. През 1986 г. тя създава фондация за защита на животните. Сред проектите на тази фондация е и финансирането на Парка за танцуващи мечки край Белица в България.

Някои от становищата и изказванията на Бриджит Бардо през годините са предизвиквали обществено възмущение. Тя е била упреквана в расизъм, ислямофобия и радикализъм, дори фашизъм. Бардо е изразявала симпатии към лидерката на десницата във Франция Марин Льо Пен, споделяла е и възхищение от политиката на руския президент Владимир Путин по отношение на бездомните животни. Истината е, че Бардо не понася фалша и не желае да бъде лицемер. Винаги е казвала точно това, което мисли.

През 1984 г. Бардо е диагностицирана с рак на гърдата. Отказва химиотерапия, но се лекува с радиация. До момента няма ремисия. От 1992 г. Бриджит Бардо живее с четвъртия си съпруг Бернар Д’Ормал. Рядко излизат от имението си. Последният й публичен акт е от юли тази година – обръщение към президента на Турция Реджеп Ердоган с молба да не допусне въвеждането на закон, чието действие може да доведе до евтаназията на 4 милиона бездомни кучета в страната.

  Следвайте ни и във Viber ТУК

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 139 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.