НИКОЛА КРЪСТЕВ, "Свободна Европа"
Казва, че е имала 17 значими връзки, но главното за нея винаги е била първичната страст. "В момента, в който чувствата изстиваха", казва Бриджит Бардо в рядко интервю през 2018 г., "събирах багажа си и напусках".
Поведението на младата Бриджит в следвоенна Франция е хранило пълчища от папараци, а съпротивата на родителите й да стане актриса само е укрепвала решимостта й да следва пътя си. Дядо й Франсуа се е застъпил за внучката с думите: "Ако това момиченце стане лека жена, причината не е в киното".
Бриджит Бардо е родена в Париж преди 90 години - на 28 септември, в заможно католическо семейство. Пуританската атмосфера в дома води до формирането на бунтарския ѝ характер. Усилено се занимава с балет. Майката ѝ е била убедена, че детето има качества за професионална кариера.
Приета е в престижната академия за танцови изкуства в Париж, където в продължение на три години репетира и усъвършенства уменията си с руския балетмайстор Борис Князев.
Когато е на 15, Бриджит попада в полезрението на бъдещия режисьор Роже Вадим - съдбоносно събитие, което до голяма степен определя бъдещето й. Вадим тогава е на 22 години и между двамата пламва точно онова, което Бардо впоследствие търси във всяка нова връзка.
Родителите й са ужасени и искат да я изпратят да учи в Англия. Само че Бриджит подпалва косата си - и майка й и баща й капитулират. Условието им е, че влюбените трябва да се бракосъчетаят в деня, в който Бриджит навърши 18 години.
"И Бог създаде жената"
През 1952 г. с епизодични роли стартира филмовата кариера на Бардо. Режисьорският дебют на Вадим "И Бог създаде жената" през 1956 г. с нейно участие предизвиква фурор в Западна Европа. Тогава за пръв път по адрес на Бардо започва да се използва терминът "нимфетка". Романът "Лолита" на Владимир Набоков е публикуван само година по-рано.
Книгата и филмът се конкурират по степен на сензационност - макар и да няма пряка връзка помежду им. Във филма Бардо играе прелъстителна тийнейджърка, която всява смут в заспал провинциален град. Ролята й се удава впечатляващо.
По-късно Бардо споделя, че просто е играла самата себе си - затова и нещата се получавали с лекота.
"И Бог създаде жената" жъне главозамайващ международен успех - още повече за дебют на режисьор, а в САЩ филмът скандализира публиката. Само там приходите са 4 милиона долара (457 млн., преизчислено към 2024 г.) - нечувано постижение за чуждестранна филмова продукция.
На тогавашния президент на Франция Шарл дьо Гол се приписват думите, че Бардо е толкова значима за Франция, колкото износът на автомобили "Рено".
В по-консервативните южни щати е имало случаи полицията да арестува съдържателите на киносалони, дръзнали са прожектират филма. Имало е и забрани за излъчването му. Всичко това се случва в апогея на движението за граждански права в САЩ в социално взривоопасна, но явно слабо толерантна към европейско еротично кино атмосфера.
Макар и да доминира световната киноиндустрия, Холивуд през 50-те години на миналия век отразява нравите на едно дълбоко пуританско, наплашено от Макартизма общество. Интимните отношения са били показвани на екран в стерилен, обезкостен вид. И тогава, подобно на терминатор, се появява Бардо. С разголеното си тяло 21-годишната французойка разбива американските стереотипи и утвърждава новия образ на свободната, предизвикателна жена.
Локомотив в историята
През 1959 г. списание "Ескуайър" публикува есето на философката Симон дьо Бовоар "Бриджит Бардо и синдромът на Лолита". В него френската феминистка описва 25-годишната Бардо като "локомотив" в историята на разкрепостяването на жената. По същото време в медиите активно започва да се употребява терминът "секс символ" - именно за Бардо.
Следва да се отбележи, че за разлика от популярните през 40-те години на 20 век така наречени Pin-Up звезди (Вивиан Ли, Рита Хейуърт, Лана Търнър, чиито снимки се окачват по стените, откъдето идва и терминът - б.р.) Бардо има тренирано от балета тяло c изваяни мускули и източени форми. Красавиците от американските Pin-Up плакати са разчитали предимно на добрите си гени и рядко са посещавали фитнес зали. В съчетание с чувствените си устни и откровено предизвикателен поглед Бардо не е оставяла капчица надежда за конкуренцията. Тя е първообразът за женско тяло, наложен и популяризиран по-късно от Джейн Фонда чрез метода ѝ за аеробика.
По съвпадение - след развода на Бардо и Вадим, новата муза на френския режисьор с руски произход е именно младата американска актриса Фонда.
Холивуд не е за нея
Заиграването на Бардо с Холивуд продължава с променлив успех в англоезични филми до края на 60-те години, но нейното същинско призвание и признание винаги е била Европа и френскоезичното кино. Два пъти получава предложения за постоянна работа в Холивуд, но и двата пъти отказва - и заради слабия си английски, и заради страха от полети със самолет, и покрай притесненията й за конкуренцията в Лос Анджелис.
Години по-късно Бардо споделя, че наблюденията й върху работата в холивудските продукции твърдо са я убедили, че това не е за нея - щели са да я "изядат с парцалите".
През 1958 г. Бардо става най-високоплатената актриса във Франция, а година по-късно – и в Европа. През 1968 г. - период на масови студентски вълнения във Франция - Бардо играе за пръв и единствен път заедно с Ален Делон във филма "Духовете на умрелите" по мотиви от разкази на Едгар Алън По.
Към края на 60-те години на миналия век славата на провокативната френска актриса вече отдавна е преминала държавни и идеологически граници.
Авторът на този текст си спомня, че във фризьорските салони в София задължително имаше поне една голяма цветна снимка на Бардо или дори плакат.
Популярността (включително и в соцлагера) на женската прическа "кок" - високо вдигната коса подобно на купа сено – до голяма степен се дължи на Бриджит Бардо.
Пред кино "Славейков" на едноименния площад са извиваха огромни опашки за билети в редките случаи, когато филм с участието на Бардо стигаше до българския екран. Тези филми, разбира се, бяха с изрязани еротични сцени и съпроводени с предупреждение "Забранен до 16 години!". За всеки софийски тинейджър по онова време обаче името на френската актриса беше добре познато.
Филмовата критика в соцдържавите от една страна представяше Бардо като пример на декадентството и разврата на "загниващия" Запад, но от друга страна редица нейни изказвания показваха, че тя е "прогресивна" от гледна точка на идеологическите цензори и затова филми с нейно участие бяха допускани на екраните. Разказваха се и политически вицове с участието на Бардо. Като този: След приключването на поредния кинофестивал в Москва Бриджит Бардо пита Леонид Брежнев: "Льоня, що не отворите границите за всички желаещи"? Брежнев похотливо се смее: "Бриджит, само двамата насаме ли искаш да останем?"
Чуждият образ
Един от парадоксите в живота на Бардо е това, че тя никога не се е взимала насериозно като актриса, нито пък е смятала, че има талант. От една страна желанието й да се снима във филми е доминирало периода на творческото й оформяне, но веднъж достигнала статуса на глобална знаменитост и секссимвол, тя дълбоко се разочарова от киноиндустрията и сама прекратява кариерата си преди да е навършила 40 години.
По-късно Бардо твърди, че всичко, с което хората я отъждествяват на екрана, не е тя, не е нейната същност, не отразява нищо от вътрешния й свят и убеждения, че образът на екрана й е напълно чужд. Нейните съвременници обаче изразяват съжаление, че тя е прекратила филмовата си кариера толкова рано, и че в нея – противно на собствените й думи – е имало огромен актьорски потенциал. Четиримата от "Бийтълс" са идолизирали Бардо, особено в ранния си период. Джордж Харисън и Ринго Стар са я смятали за най-добрата европейска актриса. Така я възприема и американският бард Боб Дилън, който споменава името й (заедно с това на София Лорен) през 1963 г. в песента "I Shall Be Free".
По време на филмовия си период Бардо е записала и много песни на френски, английски и испански. Някои стават хитове, но самата Бардо определя певческия си талант като "нула".
Влиянието на Бриджит Бардо с лекота се открива в стила на съвременните списания за мода, а също и в сценичното поведение на знаменитости като Линдзи Лоън, Ел Макферсън, Жизел Бюндхен и Риана.
В името на животните
След като приключва филмовата си кариера през 1973 г. Бардо се посвещава на мисията за защита на животните и се утвърждава като активистка с глобално влияние.
Тя е отказвала предложения за милиони долари да се снима отново. Бардо поддържа идеята за кастрация на бездомните домашни животни като начин да се осигури достоен живот без страдания за по-малкия брой питомци. През 1986 г. тя създава фондация за защита на животните. Сред проектите на тази фондация е и финансирането на Парка за танцуващи мечки край Белица в България.
Някои от становищата и изказванията на Бриджит Бардо през годините са предизвиквали обществено възмущение. Тя е била упреквана в расизъм, ислямофобия и радикализъм, дори фашизъм. Бардо е изразявала симпатии към лидерката на десницата във Франция Марин Льо Пен, споделяла е и възхищение от политиката на руския президент Владимир Путин по отношение на бездомните животни. Истината е, че Бардо не понася фалша и не желае да бъде лицемер. Винаги е казвала точно това, което мисли.
През 1984 г. Бардо е диагностицирана с рак на гърдата. Отказва химиотерапия, но се лекува с радиация. До момента няма ремисия. От 1992 г. Бриджит Бардо живее с четвъртия си съпруг Бернар Д’Ормал. Рядко излизат от имението си. Последният й публичен акт е от юли тази година – обръщение към президента на Турция Реджеп Ердоган с молба да не допусне въвеждането на закон, чието действие може да доведе до евтаназията на 4 милиона бездомни кучета в страната.
Следвайте ни и във Viber ТУК
