Във Франция беше поставено началото на петиция за национално отдаване на почит на покойната актриса Брижит Бардо, съобщи БТА, цитирайки Би Би Си.

Инициативата е на политика от френската десница Ерик Сиоти, който настоява държавата да почете филмовата легенда, починала в неделя на 91-годишна възраст. Предложението обаче срещна съпротива от представители на левицата.

„Франция има дълг да почете своята Мариан“, заяви Сиоти, визирайки националния символ на френската свобода. Лицето на Бардо беше използвано за образа на Мариан през 60-те години на миналия век.

Петицията вече е събрала над 23 000 подписа и получава подкрепа от съюзници на Сиоти от крайната десница. Лидерът на социалистите Оливие Фор обаче подчерта, че националните почести са запазени за личности с „изключителни заслуги към нацията“. По думите му Бардо е била безспорно емблематична актриса, но в по-късен етап от живота си е „обърнала гръб на републиканските ценности“.

Президентът на Франция Еманюел Макрон определи Брижит Бардо като „легенда на века“, въплъщение на живота и свободата. Сиоти, който оглавява формацията „Съюз на десните за Републиката“, призова държавния глава да организира национално погребение за звездата.

Според него Франция трябва да отдаде почит на жената, донесла на страната си световна слава и допринесла активно за борбата за правата на жените и правото на аборт.

Междувременно кметът на Ница Кристиан Естрози обяви, че в града ще бъде наречено „емблематично място“ в памет на Бардо.

Както и приживе, актрисата остава противоречива фигура и след смъртта си, отбелязва Би Би Си. Бардо е била осъждана пет пъти за подбуждане към расова омраза и е известна както със симпатиите си към крайната десница, така и с активната си защита на правата на животните. Част от нейните изказвания са били насочени срещу мюсюлмани и срещу жители на френския остров Реюнион в Индийския океан.

БРИЖИТ БАРДО – френска актриса и модел, родена на 28 септември 1934 г. Тя е един от секссимволите на 50-те и 60-те години на миналия век. Започва като балерина, но бързо се пренасочва към киното. Играе в 47 филма, сред които „Големите маневри“, „Жената и куклата“, „Бабет отива на война“, „Дон Жуан-73“ и др. Отказва се от развлекателната индустрия през 1973 г. След това се изявява главно като природозащитник. Наградена е с Ордена на почетния легион през 1985 г. Обвинявана е в расизъм и дискриминация заради критиките й към ислямската емиграция във Франция.

Умира на 28 декември 2025 г.