БОРИСЛАВ ГЪРДЕВ

На 29 август се навършиха 100 години от рождението на сър Ричард Атънбъро. Още един от най-големите в света на киното, от неговите класици, на които отбелязваме достолепната годишнина

А това е неизменно доказателство за житейския кръговрат и приемствеността в целулоидния свят, където ученикът и последователят на Чаплин и Лийн трябва да преживее собствената си канонизация, предавайки щафетата на идващите след него Хю Хъдзън, Кенет Брана, Майк Ли, Ролан Жофе, Алън Паркър...

Роденият в Кеймрбидж Ричард завършва Кралската академия за драматично изкуство и 19-годишен дебютира на големия екран в класическата драма на Дейвид Лийн и Ноел Кауард „...в който служим” (1942), разкриваща героизма и саможертвата на английските войници в най-трудния период от Втората световна война.

Този знаменателен дебют трасира успешния път на актьора и режисьора Атънбъро.

Той работи с еднаква амбиция в театъра - най-дълго играната без прекъсване от 1952 г. постановка „Мишеловката” по Агата Кристи и в киното, където е предимно в епизодични, но запомнящи се изяви подпомага такива известни творби като „Последният човек” (1949), „Братя по право” (1957), „Голямото бягство”(1962), ”Оръжие за Батази” (1964), „Полетът на феникса” (1965), „Доктор Дулитъл” (1967), „Пясъчните камъчета” (1967), „Дейвид Копърфилд” (1970), „Розовата пъпка” (1975), „Човешкият фактор” (1979), „Доктор М.” (1989), „Джурасик парк” (1993), „Хамлет” (1996), „Изгубеният свят” (1997), „Елизабет” (1998), „Обучавани деца” (2000).

С последните си роли, а също и с интерпретацията си на Дядо Коледа във „Вярвай в чудеса” (1994) Атънбъро разчупва стереотипа на характерния за него персонаж, вариращ с малки изменения в над 70 филма - на военен, аристократ или на типичен старомоден джентълмен, доказвайки, че е един от най-добрите поддържащи актьори на нашето време.

Ричард Атънбъро е художник с изявено гражданско съзнание.

Той защитава либералните ценности и най-вече в битността си на продуцент във фирмата „Байвър филмс”, създадена от него и Брайън Форбс - „Гневна тишина” (1959) и „Мъжко общество” (1960) и режисьор, осмислящ както актуалните проблеми на английското общество, така и универсалните въпроси за жестокото безсмислие на войната и за свободата на човешкия избор, с които печели симпатиите на публиката по света.

Защото като постановчик Атънбъро продължава традициите, завещани от Чаплин и Лийн, да снима като англичанин с американски пари мащабни и завладяващи платна със звезди от ранга на Антъни Хопкинс, Саймън Уорд, Бен Кингсли,Дензъл Уошингтън, Робълт Дауни младши, Сандра Бълок, Пиърс Броснан , Шърли Маклейн и Кристофър Плъмър, които изтъкват както величието на британския творчески дух, така и виталната природа на филмовия спектакъл, създаден по утвърдените холивудски рецепти.

Точно по тази причина филмите на Атънбъро се радват на широка популярност независимо дали са антивоенна сатира - „О, каква прекрасна война!” (1970) или сага „Един мост повече” (1977), мюзикъл - „Рефрен за хора”(1985), екранизация на литературна класика - „Магьосникът”(1979) по новелата на Стефан Цвайг „Играчът на шах”, мелодрама - „Сенчестата страна” (1993), майсторски поставени биографии като „Младият Уинстън” (1972), „Ганди” (1982), „Вик за свобода” (1987), „Майка Треза” (1991, документален), „Чаплин” (1992), „Любов и война” (1996), „Сивата кукумявка” (1999) и чисти драми като „Затворен кръг” (2007)...

Именно биографичните опуси донасят световната слава на Атънбъро, "Оскар" за режисура за „Ганди”, признание и уважение сред специалистите, доловили приемствеността между големите майстори на британското кино и делото на най-големия му днешен жив представител и дългогодишен президент на Британската филмова академия Ричърд Атенбъро.

Може би мнозина от почитателите му ще го обвинят в излишен комерсиализъм, натяквайки за участията му в динозавърските екшъни на Стивън Спилбърг, вероятно и някои от феновете му са останали разочаровани от протяжните му и сълзливи мелодрами „Сенчестата страна” и „Любов и война”, които и ако и заснети с необходимата вещина си остават под нивото на неговия щедър талант.

Но дори и тези неизбежни компромиси не намаляват величието на знаменития кинематографист,отишъл си от този свят на 24 август 2014 г.

 

 

 

 

 

 

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

Хариет Бичър Стоу, родена на 14 юни преди 213 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…