„Всички харесват птиците. Кое диво същество е по-достъпно за очите и ушите ни, толкова близко до нас и толкова широко разпространено?”

„Имал съм много незабравими моменти. Но един от най-забележителните беше триминутното ми гмуркане в коралов риф. Невероятен е фактът, че е възможно движението в три измерения.”

„Не мисля, че ще изчезнем. Много сме умни и изобретателни и съм сигурен, че ще намерим начин да се запазим като вид. Но дали животът ни ще е богат като сега е друг въпрос.”

„Пази и обичай природата, защото си част от нея и зависиш от нея.”

„Дали ще сме щастливи, ако внуците ни никога не могат да видят слон, освен на картинка?”

„Мечтая си светът да беше двойно по-голям и половината от него да беше неизследван.”

„Много хора правят каквото могат. Но истински успех може да бъде постигнат, ако се промени нашето общество, нашата икономика и нашата политика.”

„Преди да работя за ВВС се присъединих към флотата, за да пътувам.”

„Мисля, че природата е най-вълнуваща, най-красива, най-интересна. Тя ни дава толкова много причини, да си изживеем живота.”

„Истината е, че естествения свят се променя и ние сме напълно зависими от него. Той ни осигурява храна, вода и въздух. Той е най-ценното нещо, което имаме и трябва да го защитим.”

„Младите хора знаят, че това е светът, в който израстват, че ще прекарат в него целия си живот. Но мисля, че е още по-идеалистично. Те вярват, че човечеството няма право да унищожава и граби небрежно.”

„Вместо да контролираме околната среда, за да се възползва човешката популация, може би трябва да контролираме популацията, за да оцелее околната среда.”

ДЕЙВИД АТЪНБЪРО – английски естественик, роден на 8 май 1926 г. Бил е главен директор на ВВС 2 и програмен директор на телевизия ВВС през 60-те и 70-те години на ХХ век.Автор е над 20 книги и десетки научнопопулярни филми за природата. Брат е на актьора и режисьора Ричард Атънбъро.Носител е на множество научни награди. От 1985 г. има рицарско звание.

 

  • IN MEMORIAM

    Европеецът Пламен Асенов

     Негова е поредицата „Великите европейци“, излязла в книги, излъчвана по радио „Пловдив“ и публикувана на сайта на „Свободна Европа"

     
  • ПОЗИЦИЯ

    ВУЛКАНизациии

     Коментар на Митко Новков по повод скандала с наградата за роман на годината, която се връчва от фонд "13 века България"

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Приближаване до Кръстю Лафазанов

    Той не става зъболекар, въпреки че е приет първоначално стоматология, но прави ярки, запомнящи се и незабравими роли в стойностни тв спектакли.

„Всички ние имаме два живота. Един, който мечтаем. И друг, който ни води до гроба.“

Фернанду Песоа, португалски поет, роден на 13 юни преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…