Британският естествоизпитател Дейвид Атънбъро, който от десетилетия е най-авторитетният глас в света по въпросите на природата и чиито документални филми са гледани от стотици милиони хора, отбеляза своя 100-годишен юбилей на 8 май, предаде агенция  Ройтерс, цитирана от БТА.

След повече от 70 години в киното, незабравимият глас на Атънбъро е синоним на историята на природата. Той все още е в авангарда на усилията за опазване на околната среда и през последните години създава някои от най-въздействащите си произведения.

Сред почитателите на Дейвид Атънбъро са британското кралско семейство, Барак Обама и поп звездата Били Айлиш. Неговите харизма, хумор и топлота, заедно с дълбочината на знанията му и таланта му да разказва истории, са го превърнали в суперзвезда на телевизията.

„Вашата способност да предадете красотата и уязвимостта на нашата природна среда остава ненадмината“, така покойната кралица Елизабет Втора обобщи постиженията на Дейвид Атънбъро през 2019 г.

Филмите на известния естествоизпитател предават чудесата, но също и трагедиите на природния свят на зрители по целия свят. Сред най-запомнящите се сцени е срещата му с две игриви млади планински горили, които се покатерват върху него по време на емблематичната му поредица от 1979 г. „Животът на Земята“.

Атънбъро също така накара публиката да се възхити на екипната работа на група косатки, които ловуват тюлен, правейки вълни, за да разбият леда. Разказът му от 2012 г. за Самотния Джордж – последната оцеляла костенурка от галапагоския остров Пинта, развълнува хората до сълзи.

„Той е на около 80 години и ставите му вече скърцат – както и моите“, каза Атънбъро, тогава 86-годишен. Смъртта на Джордж, две седмици след като костенурката беше заснета, отбеляза изчезването на вида й.

„Той насочи вниманието на света към крехкостта на околната среда“, каза Дейвид Атънбъро по това време. Въпреки че естествоизпитателят е оглавявал многобройни национални анкети за популярност, като е бил обявен за най-уважавания човек в страната и най-великата жива британска културна икона, приятелите му казват, че той „върти очи“, когато го наричат „национално съкровище“.

„Той се чувства като държавен служител. Смята, че е имал уникалната възможност да бъде гласът на природата, да разкаже на всички за нейните чудеса“, каза пред Ройтерс Майк Гънтън, телевизионен продуцент, който е работил многократно с Дейвид Атънбъро.

С ускоряването на климатичните промени и засилването на заплахата за голяма част от света, Атънбъро, вече прехвърлил 90-те, посвети голяма част от времето си на повишаване на общественото внимание.

Хитът му от 2017 г. „Синята планета 2“, който изтъкваше бедствието, причинено от пластмасата в океана, постигна едни от най-високите рейтинги в британската телевизия, преди да бъде продаден на телевизионни оператори по целия свят.

Албатросите, които несъзнателно хранят малките си с пластмаса, извадена от океана, разтърсиха общественото мнение и накараха британското правителство и големите търговски вериги да обявят мерки за намаляване на употребата на пластмасови изделия.

„Мисля, че всеки, който е видял нещо, направено от Дейвид Атънбъро, е бил вдъхновен да се грижи за природата“, казва Дъг Гър, директор на Природонаучния музей в Лондон.

Във Великобритания 100-годишнината на Атънбъро се отбелязва със седмица на специални предавания по Би Би Си, концерт на живо в „Роял Албърт Хол“, събития в музеи, разходки сред природата и засаждане на дървета.

Предаванията включват новата му поредица „Тайната градина“. На 99 години Дейвид Атънбъро продължава да участва активно в създаването на програми, казват колегите му от Би Би Си, движен от неугасващото си любопитство и радостта от разказването на истории.

„Това е толкова типично за Дейвид. Той прави всичко наистина приятно“, отбелязва Майк Солсбъри, който е работил като продуцент на няколко документални филма на Атънбъро.

Роден на 8 май 1926 г., Дейвид Атънбъро прекарва детството си в събиране на фосили, насекоми и изсушени водни кончета. Кариерата му в Би Би Си започва през 1954 г., когато води предаването Zoo Quest, за което пътува до отдалечени краища на света и връща животни в Лондонския зоопарк.

През 70-те години на миналия век той вече е програмен директор в телевизията, но решава, че иска да се върне към създаването на документални филми за природата.

Излъчена през 1979 г., когато Атънбъро е на 52 години, поредицата „Животът на Земята“ го превръща в известна личност. Той написва целия 13-часов сценарий и пътува по света в продължение на три години, за да разкаже историята на еволюцията от простите организми до човека.

Следват десетки документални филми, сред които „Синята планета“, „Замръзналата планета“ и „Династии“. С течение на десетилетията чувството му, че трябва да действа, само се засилва.

„Как бих могъл да погледна внуците си в очите и да им кажа, че съм знаел какво се случва със света и не съм направил нищо?“, казва Дейвид Атънбъро.

„Мисля, че всеки е луд. Възхитен съм от хората, които са смятани за най-нормални, защото на мен те ми изглеждат най-странни от всички.“

Джони Деп, американски актьор, роден на 9 юни преди 63 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

За насилието и съпротивата (ревю)

 

„Комунистическите концлагери и политическите затвори в България. Справочник" на Борислав Скочев в едно от най-правдивите, демократични и хуманни изследвания, от които обществото ни има крещяща нужда.

Те се сражаваха за републиката (ревю)

Каква ще бъде съдбата на „Мандалореца и Грогу““. Безспорно той ще направи пари, но те няма как да се сравняват с приходите на „Аватар“ на Джеймс Камерън.

Да помниш бъдещето (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Стела Марис“ на Кормак Маккарти