Новият филм на Тим Рот - „Chronic“, дебютира на кинофестивала в Кан. Актьорът играе служител в медицински център за евтаназия. Рот изрази пълната си подкрепа за асистираното самоубийство. Пред „Гардиън“ той заяви:

„Изцяло съм за евтаназията. Абсолютно. Темата е трудна за много правителства. Законите са много неясни. Лудост е, че не е законно навсякъде. Това е много по-често срещано явление, отколкото хората си мислят. Случва се през цялото време.“

„Chronic“ е фаворит за „Златна палма“ заедно с „Макбет“ с участието на Майкъл Фасбендър, който все още предстои да дебютира. Главният герой Дейвид работи с неизлечимо болни пациенти, като се опитва да преодолее лична трагедия. Той се сближава с някои от пациентите прекалено много. Историята е вдъхновена от бабата на режисьора Мичел Франко, която била прикована на легло през последните месеци от своя живот.

Рот сподели, че му било много неудобно да играе ролята. Той се обучавал със служители, които вършат такава работа.

„Като човек, който все още не е неизлечимо болен, намирам част от действията им дразнещи. Напълно разбирам и ревността на близките. Тези хора имат връзка с пациентите, каквато роднините никога няма да имат.“

„Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.” 

Съмърсет Моъм, английски писател, роден на 25 януари преди 151 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...