Паметна плоча на актрисата Катя Паскалева (1945 – 2002) ще бъде открита на 20 септември в Перник, съобщи Оф Нюз“. Организатор е инициативен комитет „Випуск 1963“. Плочата ще бъде поставена в двора на Природо-математическата гимназия „Христо Смирненски“, в която е учила голямата актриса.  Церемонията е от 18 ч. Барелефът трябваше да бъде поставен през май.

От 16 ч. и 19 ч. в ОК „Дворец на културата“ ще бъдат прожектирани филмите „Матриархат“ и „Вилна Зона“, в които Паскалева играе. 

КАТЯ ПАСКАЛЕВА в родена на 18 септември 1947 г. в Петрич, но е израснала в Перник. Творческият ѝ път започва в Пазарджишкия театър. Прави забележителни роли в киното – „Козият рог“, „Матриархат“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Вилна зона“, „Спирка за непознати“, „Бедният Лука“ и други. В края на живота си подготвя моноспектакъла „Скитница“. Умира през 2002 г. след боледуване от рак. 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Злодеите могат да бъдат унищожени, но нищо не може да се направи с добрите хора, които са упорити в заблудите си.“

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 108 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков