Изложба с кадри от най-известните роли на Катя Паскалева е подредена в градинката „Кристал“ в центъра на София върху 28 пана, съобщи БНР. Експозицията на открито „Жена със 100 лица“ среща минувачите с образи на героини от творческата биография на обичаната актриса.

За изложбата са подготвени над 130 фотографии, документи, лични записки за ролите и събитията, които са вълнували Катя Паскалева.

Използвани са документи, снимки, отзиви, рецензии и интервюта от архивите на Съюза на артистите в България, Държавна агенция „Архиви“, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Театър „София“ и Българската национална филмотека.

Фотографиите и документите от Националната филмотека и Централния държавен архив ни връщат към емблематични роли на Катя Паскалева във филми като „Козият рог“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Иван Кондарев“ и ще десетки, които публиката помни.

„Много е трудно в 4-5 документа да представиш цялостния образ на една роля“, изтъкна пред "Хоризонт" кураторът на изложбата Тинка Николова, която определя като предизвикателство събирането на достатъчно визуален материал за изложбата.

„Тя е била безкомпромисна във всяко нещо. Много хора са я определяли като личност с чудовищен талант. Била е изключително отговорна, работлива, предана на професията си. Мисля, че именно това много ми помогна и аз да не правя компромис при избора на снимки, при избора на ролите, които да поставя и да видят хората. Това беше невероятно преживяване за мен“, разказа кураторът.

Изложбата „Жена със 100“ лица може да се види до 8 юни.

Поводът за нея е 75-годишнината от рождението на Катя Паскалева, събитието е част от Софийския театрален салон. Това е и първото събитие на Съюза на артистите след непредвидената пауза заради коронавируса, която наложи да се отложи връчването на годишните награди ИКАР за 2020 година. Това трябваше да се случи на 27 март, в Международния ден на театъра. Сега от Съюза на артистите предвиждат на 1 ноември церемонията все пак да се случи в Народния театър „Иван Вазов“.

 

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...