Изложба с кадри от най-известните роли на Катя Паскалева е подредена в градинката „Кристал“ в центъра на София върху 28 пана, съобщи БНР. Експозицията на открито „Жена със 100 лица“ среща минувачите с образи на героини от творческата биография на обичаната актриса.

За изложбата са подготвени над 130 фотографии, документи, лични записки за ролите и събитията, които са вълнували Катя Паскалева.

Използвани са документи, снимки, отзиви, рецензии и интервюта от архивите на Съюза на артистите в България, Държавна агенция „Архиви“, Сатиричния театър „Алеко Константинов“, Театър „София“ и Българската национална филмотека.

Фотографиите и документите от Националната филмотека и Централния държавен архив ни връщат към емблематични роли на Катя Паскалева във филми като „Козият рог“, „Звезди в косите, сълзи в очите“, „Иван Кондарев“ и ще десетки, които публиката помни.

„Много е трудно в 4-5 документа да представиш цялостния образ на една роля“, изтъкна пред "Хоризонт" кураторът на изложбата Тинка Николова, която определя като предизвикателство събирането на достатъчно визуален материал за изложбата.

„Тя е била безкомпромисна във всяко нещо. Много хора са я определяли като личност с чудовищен талант. Била е изключително отговорна, работлива, предана на професията си. Мисля, че именно това много ми помогна и аз да не правя компромис при избора на снимки, при избора на ролите, които да поставя и да видят хората. Това беше невероятно преживяване за мен“, разказа кураторът.

Изложбата „Жена със 100“ лица може да се види до 8 юни.

Поводът за нея е 75-годишнината от рождението на Катя Паскалева, събитието е част от Софийския театрален салон. Това е и първото събитие на Съюза на артистите след непредвидената пауза заради коронавируса, която наложи да се отложи връчването на годишните награди ИКАР за 2020 година. Това трябваше да се случи на 27 март, в Международния ден на театъра. Сега от Съюза на артистите предвиждат на 1 ноември церемонията все пак да се случи в Народния театър „Иван Вазов“.

 

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 136 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.