ГЕОРГИ ТОШЕВ (46) е едно от известните телевизионни лица, най-известна е поредицата му „Другата България”. Работил е и във вестниците “24 часа”, “Континент" и “Дневник”, в списание “Едно” в Радио Франс Интернасионал. Шегува се, че за лошите му навици е виновен театърът, по който се увлича от малък. Завършил е българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Автор е на документални книги за Невена Коканова и АББА, като преди няколко години успя да се срещне със звездата от шведската поп група – Фрида. Новата му книга „Катя Паскалева. Жените в мен” ще има премиера на 5 декември в София.
--------------------------------------------
Кръстихте книгата си за Катя Паскалева „Жените в мен”. Колко жени се побират в личността на тази любима актриса от българското кино?
– Трудно ми е да ви отговоря... Познавах само някои от лицата на тази забележителна актриса. На екрана и на сцената тя изигра селянки, интелектуалки, фатални жени и еснафки, майки, дъщери....Това, което отличаваше женските образи, създадени от Катя Паскалева, е неистовостта им! Катя живя неистово и на сцената, и на екрана, и в живота....
Какъв човек беше тя?
– Тих, но категоричен, когато ставаше въпрос за морал и позиция. Тя наричаше себе си „сгъната“ в живота, защото носеше едно необяснимо притеснение и несигурност, но на сцената и на снимачната площадка успяваше да ги компенсира, защото там избухваше талантът й.
Какво представлява книгата – биография, портрет, анкета сред нейни близки и колеги?
– Книгата е документална. Съставена е от няколко глави, които включват нейни лични дневници, документален портрет, последното й, недовършено, интервю, което взех, след като Катя знаеше диагнозата си и започна лечение... последните бележки от болницата, когато коварната болест й отне гласа....Бях написал по-художествена книга, но когато прочетох ръкописа, си казах - кой съм аз, за да коментирам живота на Паскалева... Тогава се зарових в това, което е оставила, и това, което аз притежавам като документ от срещите си с нея като журналист. Всъщност нас ни срещна професията ми, но пък станахме приятели, дори играх неин син в постановката „Чайка“ по Чехов. Приятелството с Катя е един от големите подаръци на съдбата.
Какви източници ползвахте, за да я напишете? Как актрисата привлече вниманието Ви?
– Използвах съхранените й дневници, бележки, всичко, което е останало... не е много, но е безценно. Последното й интервю, едвам намерих стар касетофон, за да сваля касетката.. Последните й бележки от болницата, когато вече не може да говори, а пише бележки... Голям дух!
Книгата е анонсирана и като албум – какви снимки ще има в нея?
– Снимките са уникални, част от тях се публикуват за първи път. Много ми помогнаха колегите от Националната филмотека, особено фоторедакторът Мариана, от Държавния архив намерих лични снимки, както и от близки приятели. Изданието ще бъде страхотно благодарение на художника Дамян Дамянов, Ана Йованович и целия екип на „Сиела”.
Успоредно с книгата ще бъде открита и изложба на Катя Паскалева. Кога актрисата започва да рисува и как се развива като художник?
– Катя рисува за себе си. Има различни периоди. Усеща се влиянието на съпруга й – големият художник Георги Божилов - Слона. Тя нямаше самочувствието на художник и приживе отказваше да покаже картините си. Благодаря на фондация „Катя Паскалева“ и лично на художника Лъчо Касабов и актрисата Елена Жандова, които събраха картините на Катя. А колекционерът Боян Радев дава 3 портрета на Златю Бояджиев, който е рисувал Катя в края на 60-те години... уникални творби. Помогнаха ми Кристина Патрашкова и съпругът й Иво Димитров, колекционер.
Толкова много таланти, скрити под повърхността на скромната й личност – какво е обяснението за тях?
– Талантливият човек е неспокоен, уязвим, чужд на суетата. Той създава. Дори за себе си, защото да създаваш е необходимост на виталните личности.
Има нещо много носталгично в писането Ви – автор сте и на книги за Невена Коканова и АББА. Като добавим и Паскалева – става дума все за звезди от нашата младост. Отиде ли си онова звездно време в изкуството?
– Обичам хора с история – дълга и вдъхновяваща. Затова избирам личности с интересни биографии. Аз не съм писател. Аз съм журналист и единствената ми задача е обективно да предам историите на моите герои. Защото те са вдъхновяващи за повечето хора.
В България цари безпаметност. Ние живеем ден за ден – без спомен за миналото, за големите личности...Но аз знам, че народ без минало, няма настояще и бъдеще. Така че аз имам мисия да припомням за личности, които са безспорни, талантливи, завещали ни нещо, което политиците не могат нито да ни отнемат, нито да ни завещаят.
Познавахте ли Катя Паскалева и Невена Коканова? Какво излъчваха те във всекидневния живот – без грим и без светлините на прожектора? В каква нова светлина ги открихте?
– Щастлив съм, че не само ги познавах, но бях допуснат в техния свят. Не мога да кажа, че съм им бил близък приятел, запазих уважението на човек, който цени техния талант. Сега разбирам колко важна е тази дистанция, за да мога обективно да разказвам за тях. Двете са много различни като характер, но и двете ги обединява големият талант, който имаха и... трагичната съдба. Животите им не бяха лесни. Отидоха си твърде рано... но пък ни оставиха много!
Може да се предположи, че няма да спрете с писането за звезди. Коя ще е следващата?
- Имам идеи, но да не бързаме. 2016 г. се очертава много напрегната година, защото имам проекти на три континента. Със сигурност ще има нова книга, но когато стане ясна коя е, ще ви кажа.
