Френският актьор Ален Делон почина на 88-годишна възраст, съобщи БТА, цитирайки Франс прес.

Ето какво гласи изявлението на трите му деца:

"Ален Фабиен, Анушка, Антъни, както и (кучето му) Лубо съобщават с огромна скръб за кончината на баща си. Той почина мирно в дома си в Души, заобиколен от трите си деца и семейството си."Семейството му любезно ви моли да уважите личното им пространство в този изключително болезнен момент на траур".

АЛЕН ДЕЛОН е роден на 8 ноември 1935 г. Той е един от най-популярните европейски актьори през 60-те и 70-те години на миналия век. Превръща се в може би най-знаковия еталон за мъжка красота от втората половина на ХХ век. В дългата си кариера се е снимал в около 90 филма, като е работил с големи режисьори като Лукино Висконти, Жан-Люк Годар, Луи Мал и др. Известни негови филми са „Роко и неговите братя”, „Самураят”, „Шокова терапия”, „Зоро”, „Техеран 43”, „Нашата история”, „Престъпление” и др. От 1999 г. има двойно гражданство – френско и швейцарско.

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...