"Всичко, което съм направил във филмите си, наистина съм го преживял", казва пред в. "Монд" през 2018 г. актьорът Ален Делон, от чието рождение днес се навършват 90 години. В кариерата си има около 80 филма. 

Делон случайно става актьор, въпреки че като дете иска да стане месар. В интервю за в. "Монд" казва, че не интерпретира, а изживява ролите си. Гордее се, че никога не е полагал специални усилия, за да се подготвя за ролите и разчита на харизмата си, отбелязва британското издание на GQ. С пронизващите си сини очи и завладяващо екранно присъствие Ален Делон е смятан за един от най-красивите актьори в света.

Роден е на 8 ноември 1935 г. в Со в района на Париж. Родителите му се развеждат, когато е само тригодишен. Всеки от тях се сдобива с ново семейство, а момчето е изпратено в приемно семейство. Детството му е трудно, образованието не е приоритет, но се записва в морската пехота в края на Индокитайската война (1946-1954).

Повратен момент в живота на Ален Делон е срещата му с режисьора Ив Алегре, който му предлага роля във филма "Когато в това е замесена жена" през 1957 г. Това е и кинодебютът на синоеокия красавец. "Нямах представа какво да правя", спомня си той в интервю за  GQ през 2018 г. "Алегре ме погледна и ми каза: "Говори така, както говориш с мен. Гледай така, както ме гледаш. Слушай така, както ме слушаш. Не играй. Живей". И това промени всичко. Ако Ив Алегре не ми беше казал това, никога нямаше да имам тази кариера", убеден е актьорът. 

Бързо след това Делон става звезда в родината си. Сред най-запомнящите роли са в "Горещо пладне" на Рене Клеман през 1959 г. и по-късно в "Роко и неговите братя" на Лукино Висконти. Играе в "Гепардът" на Висконти, "Затъмнението" на Микеланджело Антониони, "Сицилианският клан" на Анри Верньой, "Гори ли Париж?" на Рене Клеман. Партнира на Роми Шнайдер в "Басейнът" и на Жан-Пол Белмондо в "Борсалино" - два филма на Жак Дере.

Най-значимият режисьор в кариерата на Ален Делон е Жан-Пиер Мелвил. С него снимат "Самураят" (1967) и "Червеният кръг" (1970), а след това и "Едно ченге" (1972). Тези роли създават типичния за Ален Делон образ – мъжествен и мълчалив мъж на честта, изправен сам в битката срещу сили, които са извън него, отбелязва GQ.

Този класически герой e вдъхновение за режисьори като Джон Ву или Куентин Тарантино, въпреки че французинът не пробива в Холивуд. Делон не приема роли на английски език, с което сам си затваря пътя към Меката на киното според GQ. Във Франция обаче е голяма звезда - от 60-те години до средата на 80-те години на миналия век доминира в националния боксофис и е най-високоплатеният актьор в историята на страната, твърди изданието.

През 1985 г. той печели награда "Сезар" за най-добър актьор за ролята си във филма "Нашата история". Носител е и на Ордена на Почетния легион. През 1995 г. на Международния филмов фестивал в Берлин е отличен с почетната награда "Златна мечка". През 2019 г. Делон получи получава и почетна "Златна палма" от кинофестивала в Кан. 

Външният му вид е магнит за зрителите, особено са представителките на нежния пол. "Жените бяха обсебени от мен - от 18-годишните до 50-годишните", казва в интервю за британското издание на сп. GQ. Само един филм - "Под яркото слънце" от 1960 г., се оказва достатъчен, французинът да бъде обявен за най-съблазнителния мъж в киното, припомня изданието. 

"Ален Делон не е обикновен актьор. Той е обект на желание. Той дори не е секси, мъжкар или изнежен: той е адски красив", казва актьорът Венсан Лендон в документалния филм  "Револвери" от 2012 г., цитиран от АФП.

"Мога да гледам снимки на Ален Делон с часове. Той е най-красивото нещо на света. Всичко е съвършено. Той е по-красив за наблюдаване, отколкото е една красива жена".

Четири са жените, които успяват да бележат живота на сексимвола Ален Делон, а за мимолетните му флиртове се носят легенди. Пред GQ той определя актрисата Роми Шнайдер като "любовта на живота ми". Събира ги снимачната площадка на филма "Кристин" през 1958 г. Заедно са до 1962 г., като Делон вече е на върха на кариерата си. Той слага край на връзката с Шнайдер с писмо.

Малко преди да участва в "Черното лале" на Кристиан-Жак от 1963 г., Ален Делон сключва брак с актрисата Натали Бертлеми, която е майка на първородния му син Антони. Двойката се снима заедно в "Самураят" през 1967 г., а на следващата година слагат край на отношенията си. 

През 1968 г. Делон започва връзка с друга актриса и модел - Мирей Дарк, с която са заедно 15 години. Ако ни се бяха родили деца, нямаше да се разделим, твърди по-късно актьорът. Снимат заедно седем филма. Разделят се в началото на 80-те години.

След нея Делон съжителства с нидерландския модел Розали Ван Бремен, с която се запознава през 1987 г. Тя е на 21 години, а той - на 52 години. Нидерландката е майка на по-малките му деца - Анушка и Ален Фабиен. Актьорът не крие, че дъщеря му е неговата най-голяма слабост. Делон и Ван Бремен се разделят през 2001 г.  

"Бях програмиран за успеха, но не и за щастието", убеден е Делон, който не снима филми от 1997 г. Той се изявява също като продуцент и стои зад около 30 пълнометражни филма. Делон е и известен колекционер на произведения на изкуството. 

През 2018 г. за сп. "Пари мач" Делон казва, че ще напусне този свят без съжаление. "Животът не ми носи кой знае какво. Всичко съм видял, всичко съм изпитал. Но най-вече мразя сегашната епоха", обяви тогава французинът. "Има създания, които наистина мразя. Всичко е фалш, всичко е подменено. Няма уважение към дадената дума. Важни са само парите. По цял ден слушаме за престъпления. Знам, че ще напусна този свят, без да ми е мъчно за него".

Ален Делон почина на 18 август 2024 г. на 88-годишна възраст. 

 

Източник: Теодора Славянова, БТА

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

"Най-искрените ми емоции ги е виждало само огледалото в гримьорната ми."

Джуди Денч, английска актриса, родена на 9 декември преди 91 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.