НИКОЛАЙ ЛАВЧИЕВ, "Свободна Европа"

Светът го познава като един от най-известните френски актьори. През 60-те и 70-те е смятан за най-красивия мъж на земята, а хиляди жени го описват като „мечтата си“. Освен ангелското лице, той е известен и с буйния си нрав, който го замесва в различни скандали и дори с представители на криминалния свят.

 

На 8 ноември Ален Делон навърши 86 години. Той прекарва над 60 от тях на големия екран, а въпреки напредналата възраст и влошеното здраве, все още не е готов да сложи край на кариерата си.

Както самият Делон разказва, една от основните причини за неговата буйност и непостоянство, които го водят, както към успехи, така и към големи проблеми, са травмите от детството. Той е роден в семейството на заможни родители в едно от богатите предградия на Париж. Още когато е на четири родителите му се развеждат, а той е изпратен да живее в семейство осиновители. След като осиновителите му умират биологичните му родители поемат поделено попечителство над него.

„Любовта, която не получих като дете, никога не може да бъде компенсирана. Дори когато бях с жената, която обичам се чувствах самотен. Още на четири години научих, че човекът, когото най-много обичаш, може да те изостави“, казва Делон.

Бунтът на младия Делон започва в училищните му години, когато той последователно е изключван от няколко поредни училища. Още на 14 той приключва с образованието и започва работа като касапин в месарницата на баща си.

Това също не го задържа дълго и на 17 години той се записва във френския флот. Само година по-късно се оказва замесен и в реални военни действия по време на Първата индокитайска война.

Буйният му нрав не му дава шанс за кариера в армията и след малко повече от три години във флота той е освободен. С малко пари и неясна перспектива Делон преминава през различни професии като сервитьор, продавач, секретар. Съдбата му се усмихва, когато се запознава с актрисата Бриджит Аубер, която го кани да я придружи на кинофестивала в Кан.

Там се запознава с американски търсач на таланти и дори подписва договор, който може да го отведе в Холивуд. Той започва да учи английски, но френският режисьор Ив Алегре го убеждава да остане във Франция и му дава дебютните роли.

Първият му голям пробив идва с „Под яркото слънце“, където влиза в ролята на талантливия мистър Рипли от едноименния роман на Патриша Хейсмит. Образът на безскрупулния, находчив, красив и харизматичен млад мъж му печели световна слава и затвърждава репутацията му на секссимвол.

„Филмът беше огромен хит в Япония. Там станах император. Всички момчета бяха луди по Делон, правиха си прическата по същия начин. Един таксиджия в Токио ми каза „Значи си французин? Като Ален Делон“? Те знаеха само две френски имена – на Дьо Гол и Делон“, разказва актьорът пред GQ.

Следват още хитове като „Затъмнението“, „Гепардът“, „Самураят“ и други.

Само преди седмици друга от емблематичните му ленти „Басейнът“ се превърна в най-големия хит на тазгодишния „Филм Форум“ в Ню Йорк и беше гледан повече от всички други класики, поместени в програмата.

Във филма Делон си партнира с актрисата от германско-австрийски произход Роми Шнайдер. Именно нея актьорът определя като голямата си любов, с която е сгоден в края на 50-те години. Връзката с нея е и първата, която привлича силно медиите и утвърждава ореолът му на секс символ. Следват множество събирания и раздели, които продължават дори след като навършва 70 години.

„Жените бяха обсебени от мен. Веднага след като станах на 18 и дори след като навърших 50“, казва той.

Любовните му истории обаче също са белязани от тежкия му характер. Той признава, че е посягал и е обиждал част от жените, с които е бил. През 2019 г., когато екипът на фестивала в Кан обяви, че ще го награди със Златна палма за цялостно творчество, множество организации изразиха критична позиция, а едно от причините бе именно отношението му към жените.

Най-мрачната част от биографията му е свързана с връзките му с подземния свят. През 1968 г. в сметище край Париж е намерен трупът на един от бившите му бодигардове – Стеван Маркович. Делон е разследван заедно с корсиканския гангстер Франсоа Маркантони. В историята бързо се оказват замесени и други лица, а скандалът придобива национално значение, след като един от намесените се оказва министър-председателят, а по-късно и президент на Франция Жорж Помпиду. В крайна сметка Делон е оневинен.

През 2013 г. той се замесва в друг скандал заради изразената подкрепа към крайно-дясната партия „Национален фронт“. „Окуражавам ги и ги разбирам перфектно“, казва тогава той.

През 2019 г. той претърпява сърдечен удар, само няколко седмици, след като все пак получава почетната Златна палма въпреки критиките.

„Не умирам толкова лесно“, казва той през 2021 г. в интервю пред „Лю Монд“.

Вече на 86 години и с близо 100 филма зад гърба си, той отново работи, макар и основно зад камера, по незавършения през 1962 г. филм „Марко Поло“, където изпълнява главната роля на откривателя. Все пак той иска отново, за последен път, да застане и пред камерата.

„Искам да направя филм, последния си филм. Този, който ще остане завинаги. Тогава ще мога да си тръгна. Избирам от няколко истории, но трябва да е изключителен, режисиран от изключителен човек“.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ЗОВ

    Райна Кабаиванска: Ваксините са едно голямо чудо, което ще ни спаси

    "Най-важната ми роля е на преподавател на старите италиански оперни традиции", казва оперната певица

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Истина е, че всеки се измерва със своя мярка и мерило.“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2086 г.

Анкета

Ходите ли на културни събития, откакто се изисква сертификат?

Да - 27.6%
Не - 65.5%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

В „Мъжът с червеното палто“ Барнс е великолепен, в най-добра форма

 

Коментар на литературния критик Митко Новков

„Домът на Гучи“ – плюсове и минуси     

                        

Получил се е красиво заснет, равен и протяжен филм, който не може да живне дори и с документално точно пресъздаденото убийство на Маурицио Гучи на 27 март 1995 г. - ревю от Борислав Гърдев

"Любов като обувка, любов като чадър" - истинско пътуване във времето и пространството

 

Преводачът Огнян Стамболиев за новата книга на Матей Вишниек