Големият цигулар Гидон Кремер ще се включи в звездния сезон на Софийската филхармония, съобщиха от институцията. Той трябваше да пристигне в София в края на миналата година, но заради затруднения в придвижването, породени от Корона кризата, се наложи да отложи концертите в София. Виртуозът остана верен на обещанието си към българските меломани и ще представи две програми в зала „България“. На 18 април от 11 ч. под палката на маестро Найден Тодоров ще звучи Концерт за цигулка и оркестър в ла минор от Шуман. Симфония No 29 в ла мажор от Моцарт е второто произведение на матинето. Урош Лайовиц ще е диригент на втория концерт (22 април, 19 ч.) с програма: Г. Канчели - "Здрач" за две цигулки и струнен оркестър и Р. Шуберт - Симфония No 9 в до мажор. 

Носител на най-големите музикални награди, сред които Грами, Ехо Класик, Императорската награда за музика (наричала музикалната нобелова награда), сред водещите цигулари в света, Гидон Кремер е може би с най-необичайна кариера. Започва да учи цигулка на 4-годишна възраст при баща си и дядо си – и двамата изтъкнати изпълнители на струнни инструменти. На 7 постъпва като студент в Музикалното училище в Рига и бележи бърз напредък, а на 16 получава Първата награда на Латвийската република. Две години по-късно започва да учи в Московската консерватория при Давид Ойстрах. Гидон Кремер е носител на множество престижни награди, сред които се открояват наградите от Конкурса „Кралица Елизабет“ в Брюксел (1967) и Международния музикален конкурс в Монреал (1969), и първите награди от конкурсите „Паганини“ (1969) и „Чайковски“ (1970).

Именно от тази стабилна платформа на обучение и успех започва забележителната кариера на Гидон Кремер. Пред последните пет десетилетия той изгради и затвърди в целия свят репутацията си на един от най-оригиналните и вълнуващи артисти на своята генерация. Изнасял е рецитали на почти всички големи концертни сцени по света, свирил е с най-изтъкнатите оркестри на Европа и Северна Америка и е работил с повечето големи диригенти от последните петдесет години.

Необикновено богат, репертоарът на Гидон Кремер впечатлява със своето разнообразие. Той включва пълния набор от класически и романтични шедьоври за цигулка, а също така – творби на водещи композитори от 20-и и 21-и век като Берг, Хенце и Щокхаузен. Името му се свързва с композитори като Алфред Шнитке, Арво Пярт, Гия Канчели, София Губайдулина, Валентин Силвестров, Луиджи Ноно, Едисон Денисов, Ариберт Райман, Петерис Васкс, Джон Адамс, Виктор Кисин, Майкъл Нийман, Филип Глас, Леонид Десятников и Астор Пиацола, чиито произведения той изпълнява, уважавайки традициите и съхранявайки цялата им свежест и оригиналност. 

Няма друг солист с подобна международна известност, който да е направил толкова много за популяризирането  на каузата на съвременните композитори и новата музика за цигулка.

Изключително продуктивен в записването на музика, Гидон Кремер има вече над 120 албума. Повечето от тях са получили престижни награди като знак на признание за изключителните му интерпретаторски постижения.

В списъка му с отличия се открояват наградите „Grand prix du Disque“, „Deutscher Schallplattenpreis“, „Ernst von Siemens Musikpreis“, „Bundesverdienstkreuz“, наградата на Музикалната академия Киджана, Наградата „Триумф“ 2000 (Москва), Наградата на ЮНЕСКО (2001), „Saeculum Glashütte Original MusikFestspielPreis“ от Дрезден (2007), наградата „Rolf Schock Prize“ за  музикални артисти – Стокхолм (2010), Пожизнената награда на Музикалния фестивал в Истанбул (2010) и Наградата на името на Артур Рубинщайн „ Una Vita Nella Musica“ – Венеция (2011).

През 1997 Маестро Кремер основава камерния оркестър „Кремерата Балтика“  за насърчаване на даровити млади музиканти от трите балтийски страни – Естония, Латвия и Литва. През последните две десетилетия ансамбълът и неговият основател пътуват заедно много интензивно и участват във водещи фестивали и концертни събития.

Най-новият им албум, издаден от ECM  през октомври 2015, е по повод 80-годишнината на Гия Канчели и съдържа 2 творби на големия грузински композитор: „Киароскуро“ (Светлосенки)  за цигулка, струнен оркестър и перкусии и „Twilight“ (Здрач) за 2 цигулки и струнен оркестър (солисти – Гидон Кремер и Патриция Копачинская). И двете творби получават много висока оценка от критиката и международната публика няколко седмици след излизането на албума.

Гидон Кремер свири на иструмент на Никола Амати от 1641. Той е автор на четири книги, последната от които е „Писма до един млад пианист“ (2013). Творбите му са преведени на няколко езика и разкриват широтата на неговите артистични търсения и естетически възгледи.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Мъжете са много по-елементарни, отколкото си представяш, мое скъпо дете. Но това, което се случва в изкривените, объркани умове на жените, може да заблуди всеки.”

Дафни дю Морие, английска писателка, родена на 13 май преди 114 години 

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия

Голата истина за група „Жигули“

 

За каква криза може да се говори в родното ни кино, дори в днешните условия, след като имаме такъв талантлив и плодовит режисьор?

Прозренията на Александър Шурбанов

 

 Думи за юбилейната книга на поета от Огнян Стамболиев