НАТФИЗ ще отбележи 60 години Учебен драматичен театър и 75 години държавно театрално образование, съобщиха от институцията.

 Академията планира да отпразнува юбилея с поредица от спектакли в началото на ноември – „За любовта и други демони“ пост. проф. Маргарита Младенова (3 ноември), „Бай Балчо споменува“ пост. проф. Пламен Марков (4 ноември), премиерата на „Антихрист-суперзвезда“ пост. проф. Здравко Митков (7 ноември), „Ориент експрес“ пост. проф. д-р Александър Илиев (7 ноември) и „Януари“ пост. Ованес Торосян (8 ноември). 

Два от спектаклите, посветени на юбилейните годишнини – „Бай Балчо споменува“ на дипломиралия се клас на проф. Пламен Марков и „Януари“ на дипломиралия се клас на проф. д-р Ивайло Христов, ще се играят на голяма сцена, при вход свободен, но при предварително заявени на касата на театъра пропуски.

 

60 години Учебен драматичен театър – да не отминаваме историята!

Из статията на проф. д-р Надежда Тихова, „Национална академия за театрално и филмово изкуство – шест десетилетия“

 „… През 1955 година Висшият институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ получава от Министерството на просветата специално построена за него сграда, която се намира на ул. „Г. С. Раковски“ №108А. Със своите три сцени и по-голям брой аудитории тя предлага значително по-добри възможности за провеждане на учебния процес. На 1 ноември 1957 г. с комедията „Двубой“ от Иван Вазов, постановка на Атанас Михайлов, се открива и Учебния драматичен театър, който е в същата сграда. Неговата архитектура дава възможност за сложни и разнообразни постановъчни решения. Той има 440 места, амфитеатрално разположени.

Учебният драматичен театър е свързан с образователния процес в Академията. В него студентите придобиват практически навици и опит при нормални сценични условия, улеснява се преходът от учебната работа към тази в професионалните театри. На негова сцена се фокусират резултатите от обучението, реализират се принципите на съвременната театрална педагогика, тъй като новите изисквания на времето променят и обогатяват подхода към дипломния спектакъл. Постановките в театъра се осъществяват от художествените ръководители на отделните курсове или от преподаватели от техния екип. На студентите е предоставена възможност да изявят творческата и индивидуалност, да се запознаят с ателиетата и с други дейности, свързани с изграждането на спектакъла, да усетят сценичната природа на театралното изкуство. Студентите по „Режисура за драматичен театър“ асистират на своите преподаватели, а тези от „Театрознание“ пишат програмите и обсъждат спектаклите.

По отношение на публиката Учебният драматичен театър не е затворена система. Той намира баланса между движението в нейните интереси и учебния процес, воден от разбирането, че творчеството на актьора и на режисьора е пълноценно само във взаимодействието с нея. Театърът има своя публика, склонна да отмине недостатъците в играта на младите актьори, тъй като никое начало не е застраховано от тях. Тази публика е подвластна на младостта, всеотдайността и искреността, които изпълват сцената. По-голямата част от нея са млади хора, но много често в залата има и по-възрастни зрители, предпочели добрите спектакли на този театър. Творческата биография на поколения български актьори и режисьори започва от Учебния драматичен театър, в който те изиграват първите си роли и независимо от тяхната крайна сценична съдба се помнят дълго време, а може би остават и незабравими. Има нещо привлекателно и динамично във факта, че театърът всеки нов сезон сменя своята трупа, а зрителите се запознават с поредните млади актьори и режисьори. Осъществените в него постановки влизат в биографията не само на студентите, но и на техните преподаватели, а те са едни от най-добрите и най-изявените в театралната сфера.“

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Нито една религия не може да направи нещо за човечеството, защото тя не е знание, основано на опита.“

Станислав Лем , полски писател, роден на 12 септември преди 105 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.