Клаудия Кардинале въодушеви студентите в НАТФИЗ, като отговори на всичките им въпроси, след като стана „Доктор хонорис кауза” на филмовата академия, съобщи БГНЕС. 

"Да получа такава награда за мен е огромна чест”, заяви киноиконата, която от два дни е в София за премиерата на филма "Имало едно време един уестърн". „Прекрасно е да се преобразиш пред камерата, но също и да се върнеш обратно в себе си”, твърди тя. „Хубавото в нашата професия е, че можеш да живееш различни животи и аз живях 152 живота.” Легендарната актриса участвала в дебютния филм на Борис Десподов, защото харесвала младите режисьори и защото искала да се върне към корените си.

Кардинале разказа, че да правиш кино е като да мечтаеш заедно с други хора. Тя сподели за различията в актьорската професия през 50-те години, когато самата тя застава пред камерата и сега. В момента, според нея, актрисите трябва да са много по-подготвени в сравнение с миналото, защото има много по-голяма конкуренция.

Тунис, по думите на Кардинале, е изключително важен за нея, защото е родена и е прекарала детството си там, затова напускането му е било болезнено за нея. Като малка тя искала да стане изследовател, за да опознае света. Външният й вид впечатлявал още в най-ранни години. На конкурс за най-красива италианка през 1957 г. спечелила награда да посети  Международния филмов фестивал във Венеция. Като 16-годишна ученичка двама режисьори поискали разрешение да я снимат. Така с появила във филмите "Златните пръстени" и "Гоха", където участва и Омар Шариф.

Истинското голямо кино отваря вратите си за актрисата с филмите на Лукино Висконти, Федерико Фелини и др. Партнирала си е с Ален Делон, Жан Клод Белмондо, Марчело Мастрояни. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Георги Гочев: Образованието ни служи в беда

    Академичното слово "Промени и страхове" на Декана на Факултета за базово образование в НБУ

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги се опитвам да вземам пример от младите музиканти.“

 Дизи Гилеспи, американски джаз музикант, роден на 21 октомври преди 104 години

Анкета

Фен ли сте на агент 007?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Смъртта може да почака“ – край или начало

 

Изглеждайки финалните надписи, си зададох въпроса – „А сега накъде?“ - рецензия на Борислав Гърдев

"Февруари" на Камен Калев е силен визуален филм, пълен с кино

"Този филм тепърва ще намира зрителите си" - мнение на Тео Ушев.

Клинт Истууд – до последен дъх на огневата линия

 

„Плачещият мъж“ е като отлежало вино и зрял портокал, съблазнява бавно, но напоително и много ефективно.