На тържествена церемония в Университетския театър „@лма @лтер” бяха връчени театралните награди „Алтери” 2016. В 16 категории се състезаваха над 30 актьори, режисьори, композитори, драматурзи, станали част от театралните събития през годината, съобщи uni-sofia.bg. Актьорът Георги Арсов е с най-много награди, сред които за най-добър глас зад кадър, най-добра музика в представление и мисловни недомислици. Режисьорът на театъра Николай Георгиев взе приза за най-поетично мъжко присъствие с речите си преди и след всеки спектакъл.

„Алтер” за оригинален сценарий в годината, в която празнуваме 400 години от рождението на Уилям Шекспир, взе Уилям Шекспир за цялостното си присъствие на алтернативната сцена.

В категорията адаптиран сценарий победи Константин Кучев за ролята си на брат Лоренцо в „Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов“.

Постановката „Човеците на Лорка“ спечели в категория „Много ми хареса, но нищо не разбрах“ и раздели наградата в категория „Мазало“ с „Невъзможната Ти, Невъзможната Аз“.

„Алтер” за най-поетично женско присъствие получи Натали Александрова за ролята си на Офелия в „Хамлет или три момчета и едно момиче“.

Две от наградите в най-агресивните категории грабна Александрина Рашкова, а именно „Шменти капели и алтернативни награди“ и „Ела, Вълчо, изяж ме“.

Наградата за най-добър дует в представление спечелиха Боряна Дживджанова и Мирела Иванова в спектакъла „Краят на играта“.

„Алтер” за най-атрактивен костюм спечели спектакълът „Под бряста на живота“, а наградата за светлинни ефекти спечелиха Петя Йосифова, Георги Арсов и Валерия Димитрова за постановката „Откраднаха ни осветителния пулт под носа“.

В една от най-оспорваните категории „Представление на публиката“ победител стана „Ромео и Жулиета, сонет за безсмъртната любов“, където се състезаваше със спектаклите „Човеците на Лорка“, „Окото на Кантор“ и „Албена“.

ТЕАТЪРЪТ  на Софийския университет е основан през 1968 година. През 2000 г., по инициатива на Ректора на СУ, Университетският театър "Алма Алтер" е възстановен от своя основател - режисьора Николай Георгиев. Театър–лаборатория е синтетичен, креативен, не конвенционален, “жив” театър. Театър, който се интересува от автентичния живот на сцената, от истинските неща. Философията и методологията на “Aлама Aлтер” се базират на високите естетически принципи на големия български модернист Гео Милев и другия - най-значимия и тотален реформатор на световния театър Йежи Гротовски.

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.