Британският драматург Том Филипс написа пиеса за България, посветена на протестите срещу кабинeта на Орешарски през 2013 г., съобщи БНР.  Според медиите на Острова „Coastal defences” е колоритно, весело и трогателно приключение сред историите и хората на България, която повдига въпроса докъде могат да стигнат хората, за да осъществят промяна на култура, обърната към бъдещето, докато едновременно с това е вкопчена в миналото.

Том Филипс споделя в интервю за предаването „Графити по въздуха”, че искал да промени негативното отношение на англичаните към България. 

Ето какво казва той:

„За пръв път дойдох в България през 2013 г. Семейството ми се сприятели с едно семейство от София и аз посетих страната ви онова лято. Бях в България и през 2014 г. за две седмици. Установихме много тесни контакти с много хора. Още при първото ми посещение ми хрумна да напиша пиеса за България. Приятелите ми от София ми изпращаха снимки от протеста и това наистина беше много важно събитие. Във Великобритания обаче тези събития не се радваха на медийно отразяване, въпреки усилията ми да напиша нещо за вестниците.  Това не стана. По същото време във Великобритания се излъчваше филм по телевизията за курорта Слънчев бряг, в който се показваше как младите британци отиват там на почивка, напиват се безпаметно и се държат безобразно. И ние си създаваме много едностранчива представа за страната ви. Британците възприемат  България като хедонистична територия за изява на младите. А беше ясно, че се случват много сериозни политически събития.  Исках да напиша нещо, което представя страната ви по друг начин от този, по който се представя в британските медии. Така че това беше основата за написването на пиесата. 

Много от англичаните смятат, че България е много различна и далече от нас. Освен това ни се представят негативни образи. Мисля, че в основата е стремежът към сензации - по същество медиите не могат да отразяват сериозните социално-икономически проблеми и затова си има исторически причини. Макар и със скромни възможности, аз се опитвам да променя нещата, но е много трудно да се разбият тези утвърдени стереотипи в нашата страна. Пиесата показва, че всички стереотипи за България са погрешни. Бих искал пиесата да се постави в България и да се види реакцията на публиката.”

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.