На 29 януари от 19:00 ч. в зала „България“ Софийската филхармония ще напише нова страница в своята история, представяйки за първи път едно от най-впечатляващите произведения на ХХ век – ораторията „Жана д’Арк на кладата“ от Артур Онегер по текст на Пол Клодел.
Създадена през 1935 г. и представена за първи път през 1938 г. в Базел под диригентството на Пол Захер, творбата стои на границата между оратория и театър и е определяна като „мистериозно сценично действие“. В България произведението е изпълнявано само веднъж – през 1984 г. в рамките на XV „Софийски музикални седмици“ от Пловдивската филхармония с диригент Добрин Петков.
В новата постановка ролята на Жана д’Арк ще изпълни актрисата Евелин Костова. Сопраното Мила Михова ще бъде в ролите на Маргарита и Дева Мария. Участват още мецосопранът Петя Петрова, тенорът Ивайло Михайлов и басът Георги Бейков, както и четците Пламен Бейков, Даниел Ангелов и Петър Калчев. На сцената ще бъдат и Националният филхармоничен хор и Детският филхармоничен хор. Диригент на концерта е Владимир Кираджиев.
Ораторията разгръща единадесет драматични картини, в които съдбата, мистиката и виденията изграждат музикално-поетичен разказ за последните мигове на Орлеанската дева. Със своята силна експресивност и необичайна звукова палитра „Жана д’Арк на кладата“ остава един от върховете в творчеството на Онегер и едно от най-въздействащите музикално-драматични произведения на европейския ХХ век.
АРТУР ОНЕГЕР (1892–1955) е швейцарско-френски композитор, една от водещите фигури на европейската музика на ХХ век и член на прочутата френска група „Шестимата“. Роден е на 10 март 1892 г. в Хавър в швейцарско семейство, а по-късно получава френско гражданство. Учи в Парижката консерватория, където негови преподаватели са Венсан д’Енди и Шарл-Мари Видор.
Макар да е свързван с парижкия музикален авангард между двете световни войни, Онегер запазва силна индивидуалност и се отличава със сериозен, драматичен стил, често вдъхновен от религиозни, философски и хуманистични теми. Сред най-известните му произведения са симфониите (особено Втора и Трета – „Литургична“), симфоничното движение „Пасифик 231“, сценичните и вокално-инструментални творби „Цар Давид“, „Жана д’Арк на кладата“ и „Антигона“.
По време на Втората световна война Онегер остава в окупирания Париж, като музиката му от този период отразява дълбоко чувство за трагичност и морална съпротива. В творчеството си той съчетава модерни изразни средства с ясна форма и силна емоционалност, вярвайки, че музиката трябва да бъде човешка, разбираема и духовно ангажирана.
Артур Онегер умира на 27 ноември 1955 г. в Париж, оставяйки богато наследство, което продължава да заема важно място в репертоара на водещите световни оркестри и фестивали.
