В навечерието на 150-ата годишнина от рождението на изтъкнатия български композитор Добри Христов, роден на 14 декември 1875 г. във Варна, хорът на Държавна опера в Стара Загора ще представи концерт, посветен на неговото творчество. Събитието ще се състои на 1 декември на сцената на Старозагорската опера, съобщиха от пресцентъра на културната институция.

Концертът ще бъде под диригентството на проф. Мирослав Попсавов, а публиката ще има възможност да чуе произведения от светското и църковното творчество на Добри Христов. Участие ще вземат и солистите на операта Ивайло Джуров, Емилия Терзиева и Стоян Буюклиев.

„За Добри Христов може да се говори много. Ние, музикантите, го наричаме патриарх на българската музика. Той е учител на много други видни композитори. Без него вероятно щеше да се забави развитието на българската музикална култура. Беше ми трудно да подбера произведения за концерта измежду множеството. Програмата включва както светска, така и църковна музика. Стилът на Добри Христов е неповторим за времето си – това твърди българското музикознание“, казва проф. Попсавов, цитиран от пресцентъра на операта.

Преди концерта ще бъде представен и сборник с песни от българския класик, под редакцията на проф. Милко Коларов.

Отбелязването на 150-ата годишнина от рождението на Добри Христов е сред акцентите на 55-ото издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. По време на форума ще бъдат почетени и 200 години от рождението на Йохан Щраус – син. Тазгодишното издание на ФОБИ ще продължи до 7 декември.

ДОБРИ ХРИСТОВ (1875–1941) е един от най-значимите български композитори, музикални педагози и изследователи на народната музика. Роден е на 14 декември 1875 г. във Варна. Още в ранните си години проявява интерес към хоровата музика и църковния напев.

През 1900 г. заминава за Прага, където завършва Пражката консерватория. Там попада под силното влияние на чешката национална композиторска школа и идеите за създаване на национален музикален стил. След завръщането си в България се посвещава на преподавателска дейност, хорово дирижиране и композиране.

Добри Христов е един от първите музиколози, които изследват системно българския фолклор и изграждат основите на професионалната българска музика. Дълги години ръководи Софийската духовна семинария и е автор на важни трудове в областта на теорията и педагогиката. Считан е за „патриарх на българската музика“, тъй като има ключова роля в утвърждаването на национален стил в българското хорово и църковно творчество.

Умира в София, оставяйки след себе си богато наследство от хорови, църковни и инструментални произведения.

НАСЛЕДСТВО

Църковна музика

„Света Литургия №1“ (Литургия на Св. Йоан Златоуст) – едно от най-изпълняваните му духовни произведения.

„Света Литургия №2“ („Великденска литургия“)

Херувимска песен

„Достойно есть“

„Ангел вопияше“

Тези литургични творби са сред върховете на българската православна музика и се изпълняват от множество хорове в България и по света.

Хорови и светски творби

„Ерген деда“ – обработка на народна песен, изключително популярна в хоровите среди.

„Кавал свири“

„Лале ли си“

„Ръченица“ (обработки за хор)

„Хубава си, моя горо“ (хорова обработка на емблематичната песен)

„Ден денувам“

Христов създава десетки обработки на български народни песни, които се отличават с майсторска хармонизация, фолклорен дух и ярък национален стил.