Починала е актрисата Милена Атанасова, за която сцената на Народен театър „Иван Вазов“ беше дом повече от 50 години, съобщиха от театъра.

„Ще я запомним като човек с невероятно силен дух, неподправена доброта, изключителен талант и голямо сърце. Поднасяме своите най-искрени съболезнования към семейството, близките, колегите й и всички, които са имали щастието да я познават“, казват колегите й.

Милена Атанасова е завършила ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“. През 1969 г. започва творческия си път в Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен, след което става част от трупата на театъра в Ямбол, а от 1971 г. се присъединява към актьорите на Народния театър.

„На първата ни сцена тя оставя незабравими образи – Амелия в „Домът на Бернарда Алба“, Катя в „Унижените и оскърбените“, Евгения в „Милионерът“, Райничка в „Двубой“, Селямсъзката в „Чичовци“, Наталия Абашвили в „Кавказкият тебеширен кръг“, Лейди Маркби в „Идеалният мъж“ и още десетки роли, белязани с характерния ѝ фин усет и неповторимо сценично присъствие“, казват от Народния театър.

За своя талант тя печели и множество признания. През 1971 г. получава наградата за женска роля на Друмевите театрални празници за Нинка във „Врагове“ от Максим Горки. През 1990 г. е отличена с наградата „Шандор Петьофи“ за най-добър рецитал на унгарска поезия. Дълги години бе и председател на Дружеството на Съюза на артистите в Народния театър.

„На 23 септември 2022 г., на Голяма сцена в спектакъла „Идеалният мъж“, заедно с нея отпразнувахме и нейния 50-годишен сценичен юбилей – половин век, изпълнен с ярки роли и незабравими моменти. За последно й ръкопляскахме на 13 април, когато излезе на Голяма сцена в ролята на Чана от спектакъла „Народът на Вазов“, припомнят още колегите й.

 

„Мъжете са много по-елементарни, отколкото си представяш, мое скъпо дете. Но това, което се случва в изкривените, объркани умове на жените, може да заблуди всеки.”

Дафни дю Морие, английска писателка, родена на 13 май преди 119 години 

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...

 

Поглед към света на Майкъл Джексън (ревю)

 

127-минутният филм "Майкъл" на Антоан Фукуа е едновременно дългоочакван опус за живота на Краля на попа, празник за окото и духа и леко нагарчащ спомен заради политкоректното представяне на историята...