ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Обновената градска художествена галерия в Русе се изпълни от голяма, ретроспективна експозиция на един от голям живописец, представяща 98 картини и още 150 рисунки!

Повече от четири десетилетия Стефан Кацаров участва активно в художествения живот на Русе и България. Роден в София през 1937 г., завършил Художествената академия през 1967 г., не след дълго той се установява завинаги в дунавската ни столица. По това време най-европейският български град вече се е утвърдил като  един от водещите културни центрове на страната, със силно присъствие на пластичните изкуства.

Близо две десетилетия Кацаров е уредник и директор на Русенската общинска галерия, за утвърждаването и обогатяването на която има безспорен принос. В края на 60-те и началото на 70-те години, по време на т.нар. „размразяване”, започнало в Москва, силната русенска група се отделя от общите насоки в живописта с предпочитанието си към камерните жанрове – натюрморта, портрета и особено пейзажа. Лирик по нагласа, още в началото на творческите си път Стефан Кацаров се насочва към пейзажа – намира го за по-подходящ жанр за изразяване на собствените си чувства и преживявания, отколкото фигуралната композиция или портрета. Работи и в областта на натюрморта, но предпочитанията му са към природните сюжети от дунавските и морските брегове, хълмовете, нивите и лозята от различни региони на България и особено от Русенския край.

Повече от четиридесет години той обикаля страната – от север на юг и особено Русенския регион, поречието на реките Янтра и Русенски Лом (забележителни по своята красота!), където намира своето вдъхновение. Избира сюжетите си направо от тихи и понякога недостъпни места – някой забравен сред храсталаците хълм, в който е събрана цялата свежест на природата ни, дъха на тревите, на полските цветя, на нагорещената от силните лъчи на слънцето земя. В тези прекрасни, поетични пейзажи винаги има и премного небе, светлина, необятни простори. В тях си дават среща импресията и абстракцията (неговото поколение се зареждаше от тези две течения!), които привличат със своята понятност и ни отвеждат отвъд зримото. А това е вече качество на истинската живопис. В своите картини, изпълнени с масло, темпер, Стефан Кацаров не иска да ни среща с един или друг природен мотив. За него мотивът е само повод. Главната му цел (която, за щастие, постига!) е да открие и запечата онзи необясним, неочакван поетичен миг, който е открил при това свое сливане със състоянието на природата. До истински пантеизъм!

        

Немалка част от творбите му, повече от  които представя сега в елитната русенска галерия „Приятели” по покана на галеристката Еслица Попова, са изпълнени с класическата яйчна темпера и гваш – любимата му техника, която, без съмнение, е овладял майсторски. Но има и много работи и в натура „ала прима”, с масло, а също и с акварелни бои, с въглен и молив.Бих казал, че творбите на Стефан Кацаров са израз на трайни душевни състояния, преживени дълбоко, искрено от един поет на пейзажа!

 

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Всеки момент се случва два пъти: отвътре и отвън, и двете истории са напълно различни.“

Зейди Смит, британска писателка, родена на 25 октомври преди 51 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Завръщане у дома (ревю)

 

„Нина Роза“ – между корените и емиграцията. Филмът печели „Сребърна мечка“ за сценарий на последното издание на „Берлинале“, както и наградата на публиката на София Филм Фест и „Златна роза“ във Варна.

 

Да (пре)сътвориш Сътворението

 

Отгоре идваше и живееше музиката и на 8 октомври в зала „България“. Благодарение на изключителното присъствие на маестро Емил Табаков, който със своя скулптурен начин на дирижиране я извличаше от оркестър, хор и солисти и я предаваше на публиката в едни почти божествени форми...

Звяр със сърце на боец – пръв приятел на човека (ревю)

 

„Сърцето на звяра“ e най-добрият филм в творчеството на Дейвид Айър досега.