ХРАБРА МАРИНОВА

Австриецът Густав Климт рисува монументалната картина "Медицина" в края на 19-и и началото на 20-и век. Картината, замислена като една от т.нар. "факултетски картини", е унищожена по време на националсоциализма и сега е реконструирана с помощта на изкуствен интелект. Копието беше открито преди броени дни на фасадата на един от изследователските институти на Медицинския университет във Виена.

През 1894 г. Густав Климт и Франц Мач получават поръчка за четири картини за украса на тавана на тържествената зала във Виенския университет. Творбите трябва да представят алегорично четирите класически факултета на европейския университет. Климт рисува три от тях - "Философия", "Медицина" и "Правосъдие". Произведенията са остро критикувани и определени като порнографски. Осъдени са не само от политическите, но и от религиозните среди. По тази причина картините никога не са поставени на мястото, за което са предназначени.

По време ва Втората световна война оригиналите са съхранявани в замъка Имендорф, където са унищожени от нацистите при пожар през май 1945 г. Запазени са единствено някои ескизи и черно-бели снимки. Цветните детайли са известни само за образа на Хигия, която е изобразена в червени и златисти тонове. В рамките на съвместния проект "Климт срещу Климт" и с помощта на изкуствения интелект галерията Белведере и Google Arts & Culture реконструираха цвета на картините. Резултатът вече може да се види на фасадата на научния институт "Анна Шпигел" в кампуса на Виенския медицински университет. Копието беше открито преди броени дни в присъствието на кмета на Виена Михаел Лудвиг, ректора Маркус Мюлер и генералния директор на Белведере Стела Ролиг.

Проектът отразява духа на Виена, където традицията и прогресът вървят ръка за ръка и превръщат града в уникално място за диалог. "Възраждането на картината "Медицина" на Климт с помощта на най-съвременна технология е ярък пример за взаимодействието между наука и изкуство, което отличава Виена като изследователски и научен център. То показва как можем да използваме иновациите и технологиите, за да запазим нашето културно наследство за бъдещите поколения", каза виенският кмет Михаел Лудвиг. 

"Реконструкцията на творбата на Климт е не просто завръщане на този щедьовър в публичното пространство. Това е и символ на дълбоката връзка между виенската култура и медицината. Тази реплика отдава почит на наследството на Климт и подчертава научната традиция, която характеризира нашия град и постиженията в медицината тук", допълва Маркус Мюлер, ректор на Медицинския университет във Виена. 

Картината е висока над четири метра и е особено впечатляваща на фасадата на Медицинския университет, а минаващите покрай сградата още веднъж могат да се убедят в изключителния талант на Климт.

 

 

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Въпроси откъм сянката

 

Всеки компромис със съвестта и морала се заплаща – това е внушението на „Светлина и сянка“ на Даниел Келман... 

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.